3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 24.01.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Е. ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Л. И.
ч.т. дело № 866/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и с чл.95, ал.5 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от М. В. К. от гр.В. Търново, срещу определение на Апелативен съд – В. Търново, постановено в закрито съдебно заседание на 07.10.2010 г. по в.гр.д.№ 244/2010 г., с което е отказано предоставяне на правна помощ.
В частната жалба се поддържат доводи за необоснованост на направените от съда изводи относно вида на правната помощ, след като жалбоподателят е конституиран като главна страна пред въззивната инстанция. Жалбоподателят счита, че неправилно са възприети съдържащите в представената декларация данни за имотното му състояние и възможността за реализиране на доходи от притежаваните недвижими имоти. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, т.2 и във вр. с чл.95, ал.5 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да откаже предоставянето на правна помощ за процесуално представителство и съответно да остави без уважение подадената от М. В. молба – декларация, въззивният съд е преценил, че самият молител е безработен и няма доходи от трудова дейност или други дейности, но притежаваните недвижими имоти – 13 дка земеделска земя в землището на с.Добруша; 1/6 ид.ч. от къща в същото село и 1/6 ид.ч. от апартамент в гр. София биха могли да му носят доходи. Отчетена е и липсата на данни в декларацията за доходи на съпругата на молителя, съответно доходи на семейството.
Определението е правилно. При постановяването му съдът е извършил конкретна преценка на съдържащите се в декларацията на молителя данни за семейното му положение и имущественото му състояние, отчитайки липсата на данни за доходите на съпругата на молителя, съответно за доходите на семейството. Твърденията в частната жалба за продължителна фактическа раздяла на съпрузите не са доказани, нито са отразени в молбата – декларация, поради което следва да се счетат за ирелевантни за изхода на това производство. От друга страна, само липсата на доходи на молителя от трудова или друга дейност, не би могла да обоснове извод за основателност на искането за осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото, тъй като преценката на съда се формира като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, изрично изброени от законодателя в чл. 23, ал.4, т.1 – 7 ЗПрПом/- удостовереното имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, възраст и др. обстоятелства.
Основателни са доводите в жалбата, свързани с вида на правната помощ, с оглед конституирането на жалбоподателя като главна страна по делото – необходим другар на ответника в хода на въззивното производство по делото. Независимо от неточното посочване в подадената до съда молба – декларация на вида на правната помощ – по чл.21 т.1 и т.2 ЗПрПом, с оглед висящността на делото пред въззивната инстанция и отправяне на молбата до компетентния съд, очевидно е поискано предоставяне на безплатна адвокатска защита по делото, т.е. процесуално представителство по чл.21, т.3 ЗПрПом, а не консултация преди започване на делото или подготовка на документи за завеждане на делото, тъй като по такива искания е компетентен да се произнесе председателят на Н. бюро за правна помощ. Тази неточност обаче не рефлектира върху правилността на обжалваното определение, предвид извършената от съда преценка на относимите към системата за правна помощ по чл.21, т.3 ЗПрПом, обстоятелства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Апелативен съд – В. Търново, постановено в закрито съдебно заседание на 07.10.2010 г. по в.гр.д.№ 244/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: