3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 24.01.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Е. ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Л. И.
ч.т. дело № 635/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от „Инвестком” ООД/в ликвидация/, гр.С., представлявано от ликвидатора М. Т. Маринов, срещу определение № 181 от 14.04.2010 г. по в.ч.т.дело № 203/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено разпореждане № 103 от 11.03.2010 г. по т.д.№ 111/2006 г. на Окръжен съд – С. за връщане на подадената от дружеството на 26.02.2010 г. частна жалба срещу определение от 12.02.2010 г., с характер на разпореждане, за връщане на негова частна жалба от 12.01.2010 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на определението. Твърди, че въззивният съд не е преценил всички доказателства и доводите в частната жалба, касаещи начина на оформяне на съобщението от длъжностното лице – последващо вписване на дата на връчване и подпис на призовкаря.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с изискването за законосъобразно връчване на съобщението.
Ответникът по частната касационна жалба – А. С. А. от гр.С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да потвърди преграждащото развитието на делото разпореждане на първостепенния съд, В. апелативен съд е приел за правилно становището, че частната жалба е просрочена. В тази насока е зачел датата на съобщаване на определението от 12.02.2010 г., чрез връчването му на ликвидатора на търговското дружество на 18.02.2010 г., началото на срока за въззивно обжалване на определението и подаването на частната жалба след изтичане на указания на страната едноседмичен срок. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя във връзка с удостоверяване на датата на връчване на съобщението, като за меродавна е приета датата върху разписката, удостоверена от съдебния служител при Бюро”Призовки” на съда, а не датата, която страната твърди, че сама е отбелязала върху своя екземпляр от съобщението.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, счита, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с удостоверяване на връчването на съобщението, безспорно е значим за делото. Не е налице обаче допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо посочения правен въпрос не само да е обусловил решаващите изводи на съда, но и разглеждането му от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая, разпоредбата на чл.44 ал.1 изр.1 ГПК, аналогична на чл.41, ал.1 ГПК/отм./ ясно посочва по какъв начин се удостоверява връчването на съобщения и компетентността единствено на връчителя/ по см. на чл.42 ГПК/ да отрази в съобщението съответните реквизити, касаещи самото удостоверяване – дата и начин на връчване и отбелязване на качеството на лицето, на което се връчва съобщението. С полагане на подпис от съответния получател, последният удостоверява, че е получил съобщението именно на отразената дата. Цитираните разпоредби не се нуждаят от тълкуване, а от друга страна липсва противоречива съдебна практика по прилагането им, както и относно обвързващата доказателствена сила на удостоверените от връчителя факти в съобщението, а последното и като единствено допустимо доказателствено средство за удостоверяване на връчването.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 181 от 14.04.2010 г. по в.ч.т.дело № 203/2010 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: