6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 27.09. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 272/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Й. в качеството на едноличен търговец „Ф.-Г И. Й.” – гр. Видин, срещу решение № 1372 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С обжалваното решение са оставени в сила постановените от Видински окръжен съд разпореждане № 1 от 05.01.2009 г. по гр. д. № 491/2008 г., с което на основание чл.622 и чл.623 от ГПК е признато и е допуснато изпълнението в Република България на решение от 15.12.2004 г. № 60973/НА ZA 98-1056 на сектор „Т. право” на Районен съд – гр. Бреда, К. Холандия, за осъждане на ЕТ „Ф.-Г И. Й.” с Е. 030050653, представляван от собственика И. Т. Й., да заплати на „С. М. Е.” АД – Р. и „С. А.” ООД – Амстердам сумата 44 563.29 евро, като се прибави и CMR лихва за сумата 43 655.73 евро от 13.05.1997 г. до деня на пълното обезщетение, както и направените разходи в размер на 5 101.68 евро, и определение № 55 от 05.02.2009 г., с което ЕТ „Ф.-Г И. Й.” е осъден да заплати на „С. М. Е.” АД – Р. и „С. А.” ООД – Амстердам деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 763 евро.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е признал и допуснал изпълнение в Република България на чуждестранното съдебно решение, въпреки отсъствието на предвидените в чл.622, ал.1 от ГПК и чл.623, ал.1 от ГПК предпоставки. Позовава се на необоснованост на съдържащите се в обжалвания съдебен акт изводи за идентичност между субекта, срещу когото е постановено осъдителното решение на Районния съд в гр. Бреда – „Ф. Г И. Т. & Спеед К.”, и ответника по молбата с правно основание чл.622 от ГПК – ЕТ „Ф.-Г И. Й.”. Твърди, че доколкото не е участвал като страна в производството пред чуждия съд, не е пасивно легитимиран да отговаря по подадената молба и решението на въззивната инстанция, с което е признато и допуснато изпълнение на постановеното от този съд осъдително решение, е недопустимо.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с процесуалната недопустимост на въззивното решение и с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.1 от ГПК. Поддържа се становище, че решението съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос – за пасивната процесуалноправна легитимация на ЕТ „Ф.-Г И. Й.” като ответник в производството по чл.622 и сл. от ГПК, който е разрешен в противоречие с трайната практика на съдилищата, отразена в решение № 1730 от 17.12.2000 г. по гр. д. № 252/2002 г. на ВКС, V г. о., решение № 572 от 28.03.2002 г. на ВКС, V г. о., определение № 898 от 22.04.1997 г. по гр. д. № 479/1996 г. на ВКС, ІV г. о. и в постановените от състави на Софийски апелативен съд определения от 06.07.2001 г. по гр. д. № 1232/2001 г. и от 02.08.2005 г. по гр. д. № 301/2004 г. Според касатора, с обжалваното решение е разгледан и материалноправният въпрос за съдържанието на проверката, която съдът извършва в производството по чл.622 и сл. от ГПК, като изводите на въззивната инстанция по този въпрос противоречат на закона и на съдебната практика /без да са цитирани конкретни съдебни актове/. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е аргументирано с твърдения, че в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не е обсъдил представен с въззивната жалба документ – съдебно удостоверение, издадено от Видински окръжен съд. В подкрепа на искането за достъп до касационно обжалване касаторът се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба „С. М. Е.” АД – Р. и „С. А.” ООД – Амстердам, преобразувани в хода на производството чрез вливане в „Д. Л. С.” АД със седалище в Амстердам, К. Холандия, оспорват жалбата в писмен отговор от 15.03.2010 г. Заявяват, че не са налице сочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съответно че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното разпореждане по гр. д. № 491/2008 г. на Видински окръжен съд, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че са налице всички предвидени в чл.622 и чл.623 от ГПК предпоставки за признаване и допускане изпълнението в Република България на постановеното от Районен съд – гр. Бреда, К. Холандия, осъдително решение от 15.12.2004 г. № 60973/НА ZA 98-1056. Въззивната инстанция е констатирала, че молбата за признаване на решението и за допускане на изпълнението му в България е адресирана до окръжния съд по седалището на длъжника – Видински окръжен съд, съгл. изискването на чл.622, ал.1 от ГПК и чл.623, ал.1 от ГПК, както и че в съответствие с разпоредбата на чл.622, ал.2 от ГПК решението е представено в препис, надлежно заверен от постановИ. го чуждестранен съд и придружен с превод на български език. Съобразено е приложеното към преписа удостоверение за влизане на съдебния акт в сила, доказващо изпълняемостта на акта според законите на държавата, в която е постановен.
Като неоснователно е преценено релевираното от ответника ЕТ „Ф.-Г И. Й.” защитно възражение за отсъствие на пасивна процесуалноправна легитимация в производството по чл.622 и сл. от ГПК, обосновано с твърдения, че осъдителното решение на Районен съд – гр. Бреда е постановено срещу друг правен субект – „Ф. Г И. Т. & Спеед К.”, различен от едноличния търговец. Изложени са съображения, че представените във въззивното производство писмени доказателства, преценявани във връзка със съдържанието на съдебното решение, обосновават категоричен извод за идентичност между посочения в решението ответник и ответника в производството по чл.622 и сл. от ГПК. Взето е предвид и представеното от молителите и неоспорено от ответника удостоверение изх. № 677/12.08.2009 г. на Видински окръжен съд, с което е удостоверено, че към датата на инцидента, по повод на който е постановено решението – 07.05.1997 г., в търговския регистър е съществувало вписване само на една фирма, съдържаща израза „Ф.”, а именно – фирмата на едноличния търговец И. Й. „Ф.-Г И. Й.”. Приетата за установена пасивна процесуалноправна легитимация на ответника е мотивирала въззивната инстанция да направи решаващия извод, че същият е надлежна страна по подадената молба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Основният въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като определящ за допустимостта на атакувания съдебен акт и за приложното поле на обжалването, е за процесуалноправната легитимация на ответника и за качеството му на надлежна страна в производството по чл.622 и сл. от ГПК. Процесуалноправната легитимация на страните в гражданския процес съставлява абсолютна предпоставка за допустимост на иска, респ. на молбата по чл.622 във вр. с чл.623 от ГПК, а като последица от това – и за допустимостта на съдебното решение. Изложеното предопределя значимостта на въпроса, който несъмнено е обуславящ за изхода на делото и отговаря на визирания в чл.280, ал.1 от ГПК общ критерий за достъп до касационно обжалване.
Във връзка с така въведения правен въпрос обаче не е осъществена сочената допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК и няма данни за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. За да признае и допусне изпълнението на постановеното от Районен съд – гр. Бреда осъдително съдебно решение срещу касатора, Софийски апелативен съд е приел, че последният е пасивно легитимиран да отговаря по молбата с правно основание чл.622 във вр. с чл.623 от ГПК поради обстоятелството, че именно той е участвал като страна – ответник в производството пред чуждия съд и в това качество е осъден да заплати на молителите посочените в решението парични суми. Представените с изложението решения и определения не доказват твърдяното противоречие с възприетото от въззивната инстанция разрешение, тъй като предмет на обсъждане в тях е процесуалната правоспособност и легитимацията на страните в общия исков процес, а не процесуалноправната легитимация в производството по чл.622 и сл. от ГПК. Същевременно, макар да са въведени с приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, разпоредбите на чл.622 и чл.623 от ГПК съдържат правна регламентация, принципно идентична с уредбата на производството за екзекватура по чл.303 и сл. от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. В константната практика по приложението на чл.303 и сл. от ГПК /отм./ Върховният съд, съотв. Върховният касационен съд, последователно са се придържали към становището, че легитимацията на страните в производството пред българския съд за признаване на чуждестранно съдебно решение се определя в зависимост от лицата, които са участвали като страни в производството пред чуждия съд и са адресати на произтичащите от решението правни последици. В аналогичен смисъл са и съжденията на въззивния съд, мотивирали крайният решаващ извод, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по молбата с правно основание чл.622 от ГПК в качеството на страна, участвала в производството пред чуждия съд и обвързана от неговото решение. Несъгласието на касатора с фактическите констатации на съда за идентичност на участниците в двете производства съставлява довод за неправилност на въззивното решение, относим към основанията по чл.281, т.3 от ГПК за касационно обжалване, а не към очертаното с нормата на чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационния контрол.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, обосновано с необсъждане на представен във въззивното производство документ в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 7/1965 г. и в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Удостоверението, приложено към въззивната жалба на ЕТ „Ф.-Г И. Й.”, е представено с цел доказване на обстоятелства, вписани в търговския регистър при Видински окръжен съд и значими за спора относно пасивната легитимация на ответника в процеса. В мотивите към въззивното решение не се съдържа изрично обсъждане на цитираното удостоверение, но не би могло да се приеме, че съдът не го е съобразил при произнасянето си по спорния въпрос. При формиране на изводите си въззивната инстанция е извършила съвкупна преценка на доказателствата и се е позовала на друго удостоверение, издадено от Видински окръжен съд за установяване на същите обстоятелства. Това удостоверение не е оспорено от касатора, поради което формалното необсъждане на удостоверението към въззивната жалба не може да се квалифицира като процесуално действие на съда, отклоняващо се от задължителната съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./.
В изложението се съдържат твърдения, че с обжалваното решение е разгледан и съществен материалноправен въпрос за правомощията на съда в производството по чл.622 и сл. от ГПК. Касаторът обаче не е посочил конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е развил доводи за неправилно прилагане на материалния закон от въззивната инстанция. Поддържането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК също не е аргументирано с правен въпрос, разрешаването на който би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, при отсъствие на формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, въззивният акт не може да се допусне до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 1273/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 955.83 лв. /левова равностойност на сумата 1 000 евро/ – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 31.05.2010 г. и сметка № 1363/26.07.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1372 от 10.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1273/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Т. Й. в качеството на ЕТ „Ф.-Г И. Й.” със седалище и адрес на управление на търговската дейност гр. Видин, Ю. промишлена зона – К. Бензиностанция, да заплати на „Д. Л. С.” АД /правоприемник на С. М. Е.” АД – Р. и „С. А.” ООД – Амстердам/ със седалище в гр. Амстердам – К. Холандия и съдебен адрес в Република България гр. София, ул. „Ц. И. Ш.” № 8, ет.3, сумата 1 955.83 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :