3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 06.10. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 631/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. А. в качеството на ЕТ „А. – Г. А.” – гр. Пловдив, срещу определение № 738 от 27.05.2010 г. по ч. гр. д. № 528/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 452 от 18.03.2010 г. по т. д. № 149/2009 г. и вместо него е оставена без разглеждане като недопустима молбата на ЕТ „А. – Г. А.” за отмяна на допуснато по делото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху микробус „Ф. Транзит” с рег. № РВ 7291 ВР.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК основания като се твърди, че въззивното определение съдържа произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците „А. – 07” ООД и „М. И.” ЕООД не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши преценка за допустимостта на жалбата, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна. Независимо от това същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд при наличие на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК. Процесуална възможност за касационно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение е извън двете категории определения по чл.274, ал.3 от ГПК, по отношение на които е предвиден касационен контрол за законосъобразност при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Определението е постановено в производство за обезпечаване на иск, като с него въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу първоинстанционно определение за отмяна на обезпечение на основание чл.402 от ГПК. Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което определението, с което въззивния съд се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение за допускане на обезпечение или отказ да се допусне обезпечение, не подлежи на касационно обжалване. Аналогично разрешение е относимо и към определенията на въззивните съдилища, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни определения за отмяна на обезпечение по реда на чл.402 от ГПК, аналогичен на реда по чл.321 от ГПК /отм./, касационното обжалване на които е отречено изрично с т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради необжалваемостта на атакувания съдебен акт частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. И. А. в качеството на ЕТ „А. – Г. А.” – гр. Пловдив, срещу определение № 738 от 27.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 528/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :