5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.794
София.20.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 603/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С.” АД, гр.София, представлявано от изпълнителния директор О. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 48 от 23.03.2010 г. по в.т.д. № 731/2009 г. на Апелативен съд – В. Т., с което е оставено в сила решение № 183 от 24.10.2008 г. по гр.д.№ 148/2008 г. на Окръжен съд – В. Т. за отхвърляне на предявените срещу С.” ООД и „Р.” ООД/н/ искове по чл.694, ал.1 ТЗ и чл.97, ал.1 ГПК/отм./ – за признаване за установено, че включеното в списъка на допълнително предявените вземания от 19.11.2007 и одобрено от съда с определение от 28.01.2008 г. вземане на С.” ЕООД в размер на 99 710.85 лв., представляващо платена сума в изпълнение на решение по гр.д.№ 760/2005 г. на Окръжен съд – В.Т., не съществува и е недопустимо за предявяване.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна.
В изложението на основанията за достъп до касационен контрол, се твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид произнасянето от въззивния съд по следните значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: от кой момент третото лице, получило нищожно плащане по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ става кредитор на несъстоятелния длъжник , за да текат по отношение на него сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ за предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност; кога и при какви предпоставки възниква нищожността по чл.646, ал.2 т.1 ТЗ; приложима ли е разпоредбата на чл.648 ТЗ освен за сделки, по отношение на които са приложими разпоредбите на чл.646 и чл.647 ТЗ и по отношение на действия – чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и противопоставимо ли е действителното съществуване на вземането на списъка на синдика по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ за неприемането му, ако в срока по чл.692, ал.1 ТЗ не е постъпило възражение; допустимо ли е при незавършена процедура по чл.692 ТЗ – липса на определение по ал.1 или ал.4, същото вземане да бъде предявено отново и допустимо ли е ново предявяване и приемане на вземане, за което вече има списък по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ – за неприемането му, срещу който в срока по чл.692, ал.1 ТЗ не е постъпило възражение. Касаторът, чрез пълномощника си, твърди, че по всички формулирани въпроси не му е известна практика на ВКС, като по втория материалноправен въпрос се поддържа и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата, позовавайки се на решение № 44/01.02.2008 г. по т.д.№ 571/2007 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касация- „С.” ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по съображения в писмен отговор, към който е приложена съдебна практика на ВКС, вкл. и постановени решения по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответникът по касация – „Р.” ООД/н/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените установителни искове, въззивният съд се е произнесъл положително по допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ/ в изпълнение на указанията, дадени от ВКС в отменителното решение по т.д.№ 341/2009 г./ и е приел, че вземането на кредитора С.” ООД – гр.Етрополе не е преклудирано, правилно е включено в списъка от 19.11.2007 г., както и, че предходните определения на съда по несъстоятелността за оставяне без разглеждане възраженията на първия ответник срещу невключване на вземането в списъците от 16.11.2005 г. и от 31.08.2007 г. не се ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга страна не означава, че вземането не съществува и че не е допустимо да се предявява отново- по арг. от чл.693 ТЗ. При постановяване на обжалвания съдебен акт е преценено влязлото в сила решение на Окръжен съд – В.Т. по гр.д.№ 760/2005 г., с което е прието, че извършените от плащания от „Р.” ООД на ЕТ”СФ М. – О. У.” са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като ЕТ и С.” ООД са осъдени да заплатят солидарно на „Р.” ООД сумата 73 755.35 лв. , преведени в периода след началната дата на неплатежоспособност, ведно със законната лихва, такси и разноски по делото. Отчетено е, че с определение от 28.01.2008 г. в изготвения от синдика списък за допълнително предявени вземания е включено вземане на С.” ООД в размер на 99 710.85 лв., представляващо изплатена сума в изпълнение на решението по гр.д.№ 760/2005 г., събрана принудително по образуваното изп.дело, като съдът е одобрил допълнително изготвения списък от 19.11.2007 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените в жалбата материалноправни и процесуалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, предвид формираните в решението фактически и правни изводи по спорното материално право. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Не би могло обаче да се приеме, че произнасянето по формулираните правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо произнасянето по поставените правни въпроси от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при непълнота, неяснота или противоречия в закон или необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на ново законодателство. В този смисъл са задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая, посочените предпоставки не са налице, тъй като по всички поставени от касатора правни въпроси е налице произнасяне от ВКС, Търговска колегия, по новия съдопроизводствен ред – по чл.290 и сл.ГПК, като по смисъла на т.2 от цитирания акт на нормативно тълкуване постановените решения имат задължителен характер. В тази насока следва да се имат предвид следните решения: Р. № 136/02.12.2010 г., І т.о. , Р. № 15 от 01.03.2010 г., І т.о., Р. № 105 от 25.11.2009 г., Р. № 114/03.08.2009 г., ІІ т.о. и др., които са надлежно публикувани. Възприетите от въззивния съд разрешения по посочените от касатора правни въпроси са в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, като с първото решение вече е преодоляна съществуваща противоречива съдебна практика по очертаните в чл.648 ТЗ правни последици при уважени отменителни искове по чл.647 ТЗ и установителни искове по чл.646, вкл. и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността и връщането на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 48 от 23.03.2010 г. по в.т.д. № 731/2009 г. на Апелативен съд – В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: