Решение №722 от 18.10.2010 по търг. дело №53/53 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р. по т.д. 770/10 ВКС, Второ т.о.
2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№722
гр. София, 18.11.2010

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №770/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Е. Б. със седалище гр.София срещу решение №213 от 29.04.2010 г.на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №203/2010 г. , с което е отменено решение №179/28.10.2009 г. на П. районен съд постановено по гр.д.№316/09 по описа на съда, с което е уважен искът на касатора срещу „К. Т. за сумата от 5 160 лева, дължимо възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 26.02.2008 г. и е отхвърлен искът изцяло. В касационната жалба се излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което отменя първоинстанционното и искът за възнаграждение за извършения от страна ищеца-превозвач превоз се отхвърля изцяло, решаващият състав е приел, че ответното дрружество като получател на товара , предмет на международния автомобилен превоз дължи заплащане на възнаграждението само, ако това не е сторено от страна на изпращача на товара-чл.372 ал.2 от ТЗ и доколкото ищецът не е доказал, че товародателят не му е заплатил дължимото възнаграждение , то искът се явява недоказан по основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дължи ли получателят на товара по договор за международен автомобилен превоз заплащане на възнаграждение на превозвача, когато в самия договор / ЧМР-товарителница/ не е уговорено, кой следва да заплати на превозвача и няма данни това да е извършено от страна на изпращача на товара.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. По тези критерии така формулираният правен въпрос е от значение за изхода на спора, доколкото разглеждането му е обусловило крайния извод на решаващия съд. Тъй като по него липсва задължителна практика на ВКС и практика на съдилищата и самата норма в разпоредбата на чл.372 л.2 от ТЗ създава необходимост от тълкуване, то е налице основанието за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК-значимият за спора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №213 от 29.04.2010 г.на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №203/2010 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 103,20 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top