О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 07.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5430 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на В. А. З., С. И. А., Л. И. П., Н. Г. Г., С. Г. Р., А. Н. И., А. С. К., В. Г. П., К. В. П., Р. В. П. срещу въззивно решение № 2966 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 6810 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е отменено първоинстанционно решение от 25.11.2008 г. на СРС, 51 с-в. в една част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени искове по чл.108 ЗС 1) за имот пл.н. 574 в [населено място], кв. Горна баня, м. Потоко, кв. Багрите – І част с площ 460 кв.м.; за имот пл.н. 575 в същата местност с площ 443 кв.м. и 3) на УПИ І – 236 в същата местност с площ 537 кв.м. и жалбоподателите са осъдени за разноски.
Насрещните страни П. К. П., К. К. С., С. К. С., К. П. П., Надежда И. П., Елинка И. П., Г. Й. П., Н. И. К. и П. И. С. оспорват основателността на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима:
П. и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), исковата молба е подадена на 20.12.2004 г., съответна цената на разгледаните искове по чл.108 ЗС, които са оценяеми, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост … (върху) – 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – (върху) 1 /4 от пазарната цена на имота.
Данъчната оценка (л.20) за всичките четири имота, за които са предявени обективно съединените искове, с посочена обща площ 2 000 кв.м. (2 дка) е посочена общо – в размер на 28 840 лева – или по 14.42 лева на 1 кв.м., съответно за трите процесни имота тя е както следва: за имот с площ 460 кв.м. – 6 633.20 лева, за имот 460 кв.м – 6 388.06 лева и за имот с площ 537 кв.м. – 7 443.54 лева; цената на всеки един от трите иска е в размер на 1 /4 от нея или : 1935.89 лева, 1 597.02 лева и 1 860.89 лева; всяка от трите стойности (цени на отделните три иска) е по-ниска от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. Към това следва да се добави и че исковете за всеки един от имотите са и субективно съединени и цената на всеки отделен иск е по-малка от изчислената, което подкрепя крайния извод, че въззивното решение не подлежи на обжалване.
Представена е и следваща данъчна оценка от 2006 г. (л.124), в която не е посочено, за кой имот се отнася, но той е с площ 580 кв.м., (различна от площта на трите имота), а единствено, че е за земя и че оценката на правото на всеки от съсобствениците е 5 361 лева. Доколкото е за имот с различна площ от тези, за които въззивното решение е обжалвано и доколкото 1 /4 от стойността на оценката е по-ниска от 5 000 лева, то крайният извод не се променя.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. .
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни претендират разноски, но не са представили нито списъци за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което следва да се приеме, че не са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на В. А. З., С. И. А., Л. И. П., Н. Г. Г., С. Г. Р., А. Н. И., А. С. К., В. Г. П., К. В. П., Р. В. П. срещу въззивно решение № 2966 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 6810 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в. в обжалваната част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2