О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 846
[населено място] , 24.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание четиринадесети септември , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н.
ЧЛЕНОВЕ : К. А.
В. И.
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1464/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., М. Ц. И. , В. Ц. Н. и Т. И. Н. са подали касационна жалба срещу решение от 14.04.2009 г. по гр.д. № 3052 от 2003 г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 17.02.2003 г. по гр.д. № 5263 от 2001 г. на Софийския районен съд, 47 състав и е отхвърлен иска за ревандикация, предявен от касаторите срещу Н. И. Т., Х. Р. Т. и Е. Р. Т. за дворно място с площ от 2 000 кв.м. , съставляващо им. пл. № 1171, кад. лист 389 по плана на[населено място] , кв. Х. Б.. ` В касационната жалба се навеждат многобройни доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на материалния закон , позовавайки се на всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска като се присъдят и направените разноски.
В представено отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка жалбоподателите посочват като основание за допускане на касационно обжалване следното:
– необоснованост на решението което не е съобразено с представеният документ- удостоверение за наследници към преписката на Поземлената комисия;
– разширително тълкуване на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗПСЗЗ;
Към изложението е представено и допълнение с поставени въпроси: процесуален – длъжен ли е съдът да се произнесе по конкретно искане , направено при условията на евентуалност; Поставен е и материално правен въпрос за действителността на замяната по реда на ЗТПС с имот , собственост на същия член кооператор; Пледира се допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал. 1, т.1 от ГПК.
Ответниците Н. И. Т., Х. Р. Т. са подали отговор , в който оспорват въведените основания за допускане на касационно обжалване .
Ответницата Е. Р. Т. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., М. Ц. И. , В. Ц. Н. и Т. И. Н. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 , ал.1 ГПК, включително и на изрично подържаната по чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
Софийският градски съд е отхвърлил предявеният от Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., М. Ц. И. , В. Ц. Н. и Т. И. Н. срещу Н. И. Т., Х. Р. Т. и Е. Р. Т. иск за ревандикация за дворно място с площ от 2 000 кв.м. , съставляващо част от им. пл. № 1171, кад. лист 389 по плана на[населено място] , кв. Х. Б. защото е намерил, че ищците не се легитимират като собственици за този терен. Този извод е направен след като са обсъдени всички наведени от страните обстоятелства , които са съпоставени с представените доказателства . Действително СГС не е открил удостоверението за наследници на В. Ц. Н., което е представено пред Поземлената комисия, видно от л.7 по преписката , но липсата на този документ, макар и маркирана не е повлияла на решителните мотиви за неоснователност на иска , които е изложил.
Бил е предявен иск по чл.108 ЗС от Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., М. Ц. И. , В. Ц. Н. и Т. И. Н. срещу Н. И. Т., Х. Р. Т. и Е. Р. Т. при който е било необходимо те да установят по реда на пълното и главно доказване , че са собственици на ревандикираната вещ , което ще рече , че освен решението от 19.01.1995 г. по гр.д. № 538 от 1994 г. на СРС ,49 състав е следвало да представят и доказателства за собственост на наследодателя и удостоверение за наследници . Тези доказателства са били необходими и с оглед обстоятелството, че е бил оспорен констативният нотариален акт № 66, т.25, н.д. № 4855 от 1995 г. Пред въззивният съд такива доказателства са били представени. Независимо от това процесуално поведение на ищците въззивният съд е намерил, че те са установили , че наследодателя е внесъл нива с площ от около 7 дка в землището на[населено място], м. “М.” в ТКЗС . Този имот е възстановен по реда на ЗПСЗЗ в реални граници и част от него се покрива с полученият по замяна от Т. Комисия имот, собственост на ответниците Н. И. Т., Х. Р. Т. и Е. Р. Т., които са осъществявали фактическа власт върху него. Въззивният съд обсъждайки изслушаните експертизи е възприел че е налице идентичност между двата имота в спорната част. При явилата се конкуренция на права СГС е посочил , че с оглед нормата на чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ предимство притежават лицата, които са го придобили по замяна по реда на Закона за трудова поземлена собственост при наличието на хипотезите- застрояване на имота/ не е необходимо да е извършено в съотвествие с Т./ и разпореждане с него/ извършено е прехвърляне на отделни обособени части/ . В конкретния случай са налице и двете хипотези. Освен това по реда на § 4и , ал.1 от ПЗР възражения за недействителност на сделките по придобиване на земеделска земя е следвало да се релевират в едногодишен преклузивен срок, който е изтекъл.
Постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС и с оглед това обстоятелство не се налага допускането му до касационно разглеждане, тъй като няма да допринесе до уеднаквяването на практиката на съдилищата, нито до развитие на правото или точното прилагане на закона какъвто е смисълът на факултативното касационно обжалване.
Освен това по реда на инстанционният контрол не може да се релевира искане за допълване на решението, което следва да се извърши в производство по чл.250 ГПК.
Настоящия състав не присъжда разноски защото липсват такова искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 14.04.2009 г. по гр.д. № 3052 от 2003 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., М. Ц. И. , В. Ц. Н. и Т. И. Н. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: