ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
С., 13,09,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Н. Х.
Д. П.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Н. Х.
ч. т. дело № 505 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. М. ЕАД-С. против определение № 305/10.05.2011 г. по ч.т.д. № 137/2011 г.на Силистренски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 1189/30.03.2011 г. по ч.гр.д. № 532/2011 г. на Силистренски РС, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу Д. О.-С. въз основа на тристранно споразумение от 8.10.2009 г. за сумата 78 242.14 лв.
Ответното Д. О. не е подало отговор.
С обжалваното определение е прието, че видно от съдържанието на споразумението, Д. О. по никакъв начин не е поел задължение да плати дълга на П. И. О. и затова не може да отговаря солидарно с него пред К. Б. М. ЕАД, т.е. няма качеството на солидарен длъжник.
В приложение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че по въпросът за формалната проверка, която следва да се извърши в рамките на заповедното производство, въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с три определения на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Освен това, съдът бил игнорирал законовата презумпция на чл.304 ТЗ, а въпросът налице ли е в случая тази презумпция и следва ли да се прилага в заповедното производство, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. С представените определения № 284/20.05.2009 г. по ч.т.д. № 277/2009 г., № 332/9.06.2009 г. по ч.т.д. № 266/2009 г. и др. на І т.о. е прието, че във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Основният въпрос на касатора за наличието на презумпция по чл.304 ТЗ е по-скоро фактически, тъй като се основава на тълкуване на тристранното споразумение от 8.10.2009 г., а съдържанието на това споразумение е фактически, а не правен въпрос.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Самото общо позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване, тъй като липсват доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 305/10.05.2011 г. по ч.т.д. № 137/2011 г. на Силистренски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: