2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№217
Гр.София, 02.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 131 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1259/15.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1076/11г., с което Русенският окръжен съд е потвърдил разпореждането от 21.04.2011г. по ч.гр.д.№ 4474/10г. на Русенския районен съд за частично обезсилване на издадена заповед за изпълнение против И. В. Д. поради непредставяне в срок на доказателства за предявен установителен иск за вземането на кредитора.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпроса дали в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК кредиторът следва да представи доказателства за предявяване на установителния иск или съдът следва да извърши проверка за предявяването му и след това за обезсили заповедта за изпълнение.
По повод на обжалване на обезсилването на същата заповед за изпълнение, но спрямо друг длъжник, частният жалбоподател е сезирал ВКС с искане за произнасяне по същия въпрос. Както е посочено в определение № 712/17.09.2011г. по ч.т.д.№ 576/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по този въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС. В определението /приложено към настоящото дело/ са цитирани актове на ВКС, според които заявителят е длъжен в едномесечния срок по чл.415 ГПК не само да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, като за съда в заповедното производство не съществува задължение за извършва служебна справка относно изпълнението на това изискване.
Поставеният въпрос е разрешен от ВКС и въззивният акт съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1259/15.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1076/11г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.