Определение №553 от 14.11.2013 по гр. дело №5853/5853 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 14.11. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5853 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационни жалби 1) на [фирма] и 2) на В. Б. М. срещу въззивно решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 4646 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в., в частта, с която с него е оставено в сила първоинстанционно решение от 03.02.2010 г. по гр.д. № 15705 /2006 г. на СРС, 32 с-в., в частта, с която с него са уважени искове на [фирма] срещу [фирма] и срещу В. Б. М. с правно основание чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) за признаване за установено по отношение на всеки един от двата ответника, че не е собственик на по 0.2 % (нула цяло и два процента или две на хиляда) идеални части от недвижим имот.
Насрещната страна [фирма] в писмени отговори на всяка жалба твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че и двете касационни жалби са недопустими:
П. и въззивното производство са се развили по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), исковата молба е подадена на 08.09.2006 г., съответна цената на всеки един от двата разгледани отрицателни установителни иска по чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.), които са оценяеми, се определя от разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост … (върху) – 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – (върху) 1 /4 от пазарната цена на имота. Допустимостта на касационно обжалване се преценява поотделно за всеки иск, освен когато се намират в съотношение на вътрешна обусловеност, в случая не е така.
Представени са данъчни оценки (л.57 и л.58) за целия имот в размер на 959 131 лева и 966 264.80 лева, съответно стойността на 0.002 % (две на хиляда) от тях, за които са предявени двата иска, е в размер на 1 918.26 лева и 1 932.53 лева, както е посочено и в молбата на ищеца (л.56); тези стойности и съответно 1 /4 от тях (цени на отделните два иска) са по-ниски от 5 000 лева, и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото (в случая л.95), тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на исковете.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимите касационни жалби.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни претендират разноски и са представили договори за процесуално представителство, от които е видно, че са уговорили и заплатили по 600 лева за процесуално представителство всеки един, поради което исканията им са основателни и направените разноски следва да им се присъдят.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 4646 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в. в обжалваната част.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 600 (шестстотин) лева за процесуално представителство в това производство.
ВРЪЩА касационната жалба на В. Б. М. срещу въззивно решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 4646 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в. в обжалваната част.
Осъжда В. Б. М. да заплати на [фирма] сумата 600 (шестстотин) лева за процесуално представителство в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2

Scroll to Top