О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. София, 10.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2212 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 515 от 19.03.2014г. по т.д. № 1854/2013г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 36 от 09.01.2013г. по т.д. № 1256/2011г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 47 824,81 евро, представляваща застрахователно обезщетение по две застрахователни полици от 17.04.2007г. за покрит риск „отговорност на международен автомобилен превозвач”, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2011г. до окончателното плащане на сумата, както и разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма] поддържа, че не са налице релевираните предпоскавки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните въз основа на две застрахователни полици за товарен автомобил и товарно ремарке е възникнало застрахователно правоотношение, по което е заплатена от ищеца застрахователната премия, въз основа на което застрахователният договор е произвел действие. Същевременно, въз основа на представената товарителница, съдържаща всички реквизити по чл.6, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е установено наличието на превозно правоотношение между „Н. Т. Б.В.”, като изпращач на стоката и ищеца, [фирма], като нейн превозвач. По време на действието на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – погиване на целия товар по време на превоза вследствие претърпяно от товарния автомобил с ремаркето ПТП, от което е възникнал пожар. Причина за ПТП е спукването на предна дясна гума на влекача, довело до загуба на контрол върху управлението от страна на водача, при което след удар в бетонен стълб на моста на надлез над пътя, е възникнал пожар между влекача и ремаркето, вследствие на което превозното средство и товарът са напълно унищожени. Прието е за доказано наличието на валидно сключен по CMR конвенцията договор за превоз на посочената в товарителницата по вид и количество стока и на отразената в съпровождащата я фактура, като е счетено, че въпросът, кой е собственик на стоката, е ирелевантен за спора, доколкото той няма значение за отговорността на превозвача по превозния договор. Установено е, че между ищцовото дружество и спедитора съществуват трайни търговски отношения, като последният е прихванал сумата от 47 824,81 евро- разходи по щетите, настъпили вследствие на пожара, при която е погинала стоката, с вземания на превозвача към спедитора за навла. Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на застрахователя за проявена груба небрежност от страна на водача на влекача и за зле воден процес от страна на застрахования. Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, относими към очертаните лимитативно в б.”в” от Общите условия изключения, като не се доказва да и проявена небрежност от водача на автомобила, тъй като причина за пожара е случайно събитие – спукване на предна дясна гума, довело до загуба на управлението. Според решаващия състав, неоснователно е и възражението за погасяване на процесуалното право на ищеца, тъй като нормата на чл.32 от Конвенцията е свързана с преклудиране на претенции към превозвача по договора за превоз, но тя е неотносима към правата на последния да търси възмездяване на заплатеното обезщетение от застрахователя, с оглед факта, че отговорността му на превозвач е покрит застрахователен риск.
Касаторът в изложението към жалбата сочи, че апелативният съд в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата приема, че не са приложими правилата на чл.229, като не обсъжда възраженията, че липсва легитимна претенция от собственика на товара или на друго лице, материално легитимирано да претендира обезщетение от ищеца в качеството му на превозвач по твърдяния договор, респективно изплащане на суми, които да подлежат на възстановяване на застрахователя. Твърди се, че от значение за развитие на правото е въпросът, дали се прилага чл.211 КЗ, който изключва като основание за отказ от изплащане на обезщетение при застраховките за гражданска отговорност настъпило случайно събитие, като поддържа, че при наличието на случайно събитие застрахованият не отговаря за заплащане на вреди на трети лица, поради което не може да се ангажира и отговорността на застрахователя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че е налице плащане на щетите на спедитора, като лице, увредено от погиването на товара, спрямо когото именно е ангажирана отговорността на превозвача. Доколкото въпросът за приложението на чл.229 КЗ се гради на невярното твърдението на касатора, че въззивната инстанция е постановила заплащане на застрахователното обезщетение при липса от страна на ищеца на възмездяване на вредите от превоза, той не може да обуслови допускането на касационния контрол. Вторият въпрос за приложението на чл.211 КЗ в хипотеза на погиване на товара по време на превоза, вследствие на случайно събитие, се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което по отношение на него също не може да бъде допуснато касационното обжалване. Въззивният съд не е изложил мотиви, дали случайното събитие изключва отговорността на превозвача, тъй като наличието му е обсъждано само във връзка с направеното от ответника възражение за проявена груба небрежност от страна на водача на МПС. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, релевираните допълнителни основания не могат да бъдат взети предвид.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 19.03.2014г. по т.д. № 1854/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.