4
4
Определение по т. д. № 1120/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1120/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
София, 17.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Т.АНА РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1120 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от УМБАЛ [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 279/03.06.2011 г. по гр. д. № 320/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 360/21.10.2010 г. по т. д. № 145/2010 г. на Окръжен съд Пловдив в обжалваната му част, жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 107 331,49 лв. обезщетение за забавено плащане на парично задължение по договор за доставка на лекарства от 02.04.2008 г., по договор за доставка от 08.07.2008 г., по договор за доставка на кардиохирургични консумативи от 27.06.2008 г., по договор за доставка на медицински консумативи от 12.05. 2008 г., както и разноски в размер на сумата 13 429 лв. за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и недообосновано, твърди се, че изводите на въззивният съд противоречат на фактите по делото и на договорните клаузи относно уговорената неустойка и последиците при забава на плащанията.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл следния правен въпрос: ”Допустимо ли е да се кумулира договорна неустойка за забава, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД с лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за едно и също забавено изпълнение”, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 2497/17.11.1959 г. по гр. д. № 7534/1959 г. ІІ г. о.; Решение № 1900/06.12.1962 г. по гр. д. № 1406/1962 г. на ІV г. о.; Решение № 1823/27.10.1995 г. по гр. д. № 2879/1994 г.; Решение № 270/01.04.2005 г. по т. д № 535/2004 г. на ВКС; Решение № 123/20.02.2006 г. по т. д. № 676/2005 г. на ВКС и Решение № 7/11.01.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставения от касатора правен въпрос за допустимостта на кумулиране на неустойка и лихва за забава за едно и също забавено плащане, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В случая, видно от мотивите към решението, въззивният съд е разсъждавал и присъдил лихва за забава, при хипотеза, че договорената между страните неустойка е кумулирана с претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за различно времетраене на неизпълнението на паричното задължение. Претенцията за неустойка е свързана с падежа на всяка процесна фактура до 50 дни на забавата, така както е уговорено в договорите, а претенцията за мораторно обезщетение по чл. 86 ЗЗД е за след 50- тия ден на забавата по плащането на всяка фактура до завеждане на исковата молба.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е бил предмет на решението, поради което и не следва да бъде обсъждано дали касаторът е обосновал и доказал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 2 на чл. 280 ГПК.
За прецизност следва да се отговори, че дори и да беше се произнесъл по поставения от жалбоподателя правен въпрос по сходен начин, въззивното решение не би било в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 50/12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009 г. ІІ т. о. и Решение № 225/29.04.2010 г. по т. д. № 838/2008 г. на ВКС, ТК , ІІ т. о.
По отношение на другите оплаквания, част от изложението, не се дължи произнасяне, тъй като изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
При този изход на съдебното производство, на ответника по касационата жалба следва да бъдат присъдени направените в производство по допускане на касационно обжалване разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение на адв. О. Й. в размер на 1500 лева, съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие от 24.08.2011 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 279/03.06.2011 г. по гр. д. № 320/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на 1500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: