О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 26.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1841/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. П. К. от с. Г. срещу решение №45 от 17.07.2009г по гр.дело № 108/2009г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение №27 от 16.05.2009г по гр.д 800/2008г на Сливенски окръжен съд , по същество е отхвърлен иск на касатора като наследник на прехвърлителя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,за неговото разваляне поради неизпълнение . В приложеното към жалбата изложение се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като по същество се аргументира противоречиво спрямо преобладаващата практика на Върховен касационен съд решение на въпроса за критериите , кое изпълнение следва да се приема от съда за цялостно , непрекъснато и системно полагане на грижи и даване на издръжка по алеаторния договор . Приложени са решения №1501 от 12.12.2008г , Vг.о на ВКС , решение №635 от 08.07.2002г , ІІ г.о на ВКС и решение № 1* от 18.10.2007г , ІІ г.о на ВКС .
Ответниците по касационната жалба Р. К. С. и С. П. С. изтъкват в отговор ,че е не налице основание за допускане на касационно обжалване и приложените решения от практиката са постановени при различни факти .
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение , не приема довод за наличие на основание за допускане до касационно обжалване .
В изложението се поставя твърде общо доказателствен въпрос , свързан с преценка на фактите по делото за всеки конкретен случай. Касае се за поето задължение за издръжка и гледане без изрична конкретизация в договора, при което въззивният съд е приел същото да е поето за осигуряване на нормален стандарт на живот , необходима издръжка и осигуряване на грижи за здравословното състояние. Тези мотиви , както и приетото за установено в обжалваното решение ,че през целия период на договора , приживе , прехвърлителят е получавал толкова грижи и такава издръжка , от каквито самият той е смятал , че има нужда, не подкрепят довода на касатора за противоречие с трайно възприетите в практиката на Върховния касационен съд признаци , на които следва да отговаря изпълнението на задължението от страна на приобретателите по алеаторния договор. Критичното обсъждане на мотива „грижи с оглед нуждите” е основано на изваждането му от контекста на решението- въззивният съд е преценил доказателствата за полагани грижи с оглед обективната им необходимост за конкретния случай (което е и същинската му задача, като съд по същество ) , но освен това е изтъкнал ,че кредиторът не е изразявал недоволство от полаганите спрямо него грижи, приемал ги е , докато ищецът по делото и негов наследник не сочи никакви конкретни прояви, които да изразяват неизпълнение на договора . От този коментар не следва ,че въззивният съд се е отклонил от възприетия в практиката критерии за изпълнението на алеаторния договор ,нито следва да е допуснато разместване на доказателствената тежест в исковия процес .
В приложените решения №1501 от 12.12.2008г , Vг.о на ВКС и решение №635 от 08.07.2002г , ІІ г.о на ВКС са коментирани случаи на влошаване на отношения , довели до реално неполагане на грижи , липса на издръжка или неосигуряване на медицинска помощ за конкретен период на нужда , което е обусловило и извода за непостоянство и непълнота по отношение на престацията. В настоящия процес ответниците не са дали основание на съдилищата да коментират подобни факти и са провели доказване на положената от своя страна грижа. Приложеното решение № 1* от 18.10.2007г , ІІ г.о на ВКС също не обосновава противоречие по правен въпрос , разрешен е случай на обърната доказателствена тежест.
В заключение ,касаторът извежда проблематика по поставения в изложението въпрос , като неправилно интерпретира решаващите изводи на въззивния съд . Липсва основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №45 от 17.07.2009г по гр.дело № 108/2009г. на Бургаски апелативен съд .
Осъжда Х. П. К. от с. Г. да заплати на Р. К. С. и С. П. С. сумата 300 (триста) лева разноски по делото за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .