О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №453/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. З. от гр. К.,чрез адв. Д срещу решение №177 от 11.12.2009г по гр.дело №319/2009г. на Кърджалийски окръжен съд , с което след отмяна на решение №9 от 24.07.2009г на КРС е уважен иск срещу касатора да заплати полагащата му се част от стойността на извършени ремонтни дейности ,общи части на съсобствен с ищцата имот , на основание чл. 30 ал.3 ,чл. 41 от ЗС и чл. 61 от ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.1от ГПК,по същество с квалификация чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,доколкото се изтъква разрешен в противоречие с трайна , но незадължителна практика на ВКС по процесуалноправен въпрос , а именно за допустимостта на гласни доказателства при погасяване на установени с писмен акт парични задължения – чл. 133 б. „г” от ГПК (отм). Същото основание се изтъква и по материалноправен въпрос ,предвид противоречие с решение №532 от 17.06.1994г , І г.о на ВС относно материалните предпоставки на иска ,основан на чл. 60 и сл. от ЗЗД . И по двата въпроса са изложени съображения за допускане до обжалване съгласно по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК включително. Неправилно е приложен института на гестията (водене на чужда работа без пълномощие) и от значение за развитие на правото е да се следи за комулативното наличие на предпоставките на чл. 61ал.1 от ЗЗД ,да се изследва размера на обогатяването в случаите по чл. 61 ал.2 от ЗЗД
В отговор ответницата по касационната жалба М. Ч. оспорва основанията за допускане до обжалване , цитираната практика е неотносима .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд приема довода в изложението , че не са допустими свидетели за доказване на плащане на парични задължения , установени с писмен акт . Действиетелно ,по прилагането на чл. 133 б „г” от ГПК е налице константна практика в този смисъл.
Върховен Касационен съд не приема съображението ,че обжалваното решение на Кърджалийски окръжен съд поставя като решаващ този въпрос. Касаторът е оспорил по реда на чл. 154 от ГПК (отм) както писмения договор, представен от ищцата за установяване на основанието на иска по чл. 30 ал.3 от ЗС относно извършените от нея ремонти и стойността им,така и платежните документи по него,същите издадени от трето за процеса лице – страна по оспорения договор , изпълнител на възложените строително-монтажните работи и в това качество получил договореното възнаграждение по представени разписки. Свидетелите са допуснати и изслушани съгласно изричното правило на чл.155 от ГПК (отм) и в рамките на производството по оспорване на документ ,във връзка с истинността им. Съдът е приел оспорването за недоказано, преценил е относимостта на писмените доказателства и постановеното решение не обективира противно на установената практика разрешение по процесуален въпрос.
По изведения материалноправен въпрос , твърде общо формулиран и подкрепен в изложението с теоретизиране и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост , също не е налице основание за допускане на въззивното решение до обжалване. Решаващата дейност на съда в случая не е поставила въпрос за разграничението между подобрения и необходими разноски, предмет на обсъждане в приложеното решение №532 от 17.06.1994г , І г.о на ВС. По настоящето дело ищцата не е претендирала увеличена стойност на имота,обсъдена е била необходимостта на разноските и същите са приети от решаващия съд за действително извършени. Липсва наведен факт,от който да следва ,че работата е водена неуместно или е била недобре управлявана,поради което и даденото от Кърджалийски окръжен съд разрешение не поставя въпрос за материалните предпоставки на чл. 61 ал.1 от ЗЗД . Хипотезата на чл. 61 ал.2 от ЗЗД е обща ,в случая се търси съразмерно на частта участие съгласно чл. 30 ал.3 ЗС .
Ответницата по касационната жалба не е установила и претендирала разноски.
Предвид гореизложеното , основание по чл. 280 ал.1 от ГПК не е налице , касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №177 от 11.12.2009г. по гр.дело №319/2009г. на Кърджалийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .