О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София 20.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5255/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Т. В. ,по касационна жалба на Д. П. Т. чрез адв. М, както и по касационна жалба на З. „Л”АД ,срещу решение № 621 от 06.02.2008г по гр.дело № 889/2007г. на Пловдивски апелативен съд , с което по същество е присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили от смъртта на Д. П. Т. , майка на първия касатор ,в резултат на пътно-транспортно произшествие. Същият обжалва поради потвърденото отхвърляне на субективно съеднинения иск до пълния предявен размер. Касаторката Д. П. Т. обжалва решението в частта , с която е оставено в сила решение от 04.06.2007г по гр.д. № 121/2006г на Хасковски окръжен съд по нейния субективно съединен иск за обезщетение , отхвърлен изцяло . Касаторът З. „Л”АД обжалва в качеството си на трето лице помагач поради това, че въобще е привлечен .
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване П. Т. В. посочва , че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос , свързан с прилагането на чл. 52 от ЗЗД . Счита общо присъденото му обезщетение от 40 000 лева за силно занижено и явно несъответно на принципа за справедливост, с което аргументира хипотеза по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , евентуално чл. 280 ал1 т.1 от ГПК .
Изложението на касаторката Д. П. Т. се основава на теза , че следваните от съдилищата разрешения , указани в ППВС № 4/1961 , ППВС №5/1969 и особено в ППВС № 2/1984 г. на ВС на РБ следва да бъдат изоставени по въпроса кои лица имат право на обезщетение на неимуществени вреди в случай на смърт. При анализ на развитието на задължителната практика се извежда необходимост въпросът да бъде преразгледан ,като в случай на установена близост в отношенията се приеме право на обезщетение и на внучка, като лице от кръга низходящи . Едва с ППВС №2/1984г тези лица изрично остават извън кръга на „изчерпателно посочените” най-близки лица на починалия . Доводът по чл. 280 ал.1 т.3 за промяна на задължителната практика се поддържа с оглед развитието на обществените отношения .
Изложението по касационната жалба на застрахователя З. „Л”АД също обосновава несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост в конкретния случай. Оплакването е за завишаване , поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и в подкрепа се цитира задължителна и незадължителна практика на Върховния съд , приложени са съдебни решения. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа и с оглед даденото разрешение по въпроси на съпричиняването , на интереса от привличаните на застрахователя в процеса ,според касатора тъждествен с понятието „застрахователен интерес” при сключването на застраховката, а последният не бил доказан по делото .
В отговори по реда на чл. 287 от ГПК страните взаимно оспорват посочените в касационните жалби доводи за допустимост .
След преценка Върховен касационен съд ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Изложението на касаторите П. Т. В. и З. „Л”АД по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставят въпроса за обезщението на неимуществени вреди при случай на смърт , с оглед неговия размер и справедливостта като източник на правото, но предвид поддържаните от първия касатор доводи и приложените от защитата на застрахователя съдебни решения , основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 от ГПК не е налице при конкретно даденото от въззивния съд разрешение . По иска на П. Т. В. е присъдено общо 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Д,починала мъчително в резултат на травми от претърпяно ПТП на 75 години.становени са близки отношения . В своята постоянна и тълкувателна практика, Върховния съд и до момента не е дал конкретно предписание какъв размер, каква парична стойност се явява съответна при обезщетяване на неимуществени вреди за близките при смъртен случай . От това обаче не следва , че като съобразяват едни и същи, изведени по тълкувателен път критерии за справедливост при обосновката на обезщетението по размер , при съблюдаване на разясненията по ППВС №4/25.05.1961г и особено ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ , съдилищата постановяват противоречива практика . Размерът на обезщетението в конкретна сума не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела ,когато съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства , са взети предвид съответните факти , свързани със загубата на близък човек. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение на въззивния съд от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД , принципно указани в т.ІІ на ППВС №4/1968г на ВС на РБ , не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1 , 2 и т.3 ГПК ,без доводите да са подкрепени с конкретни аргументи по делото и без конкретния случай да поставя проблематика , свързана с точното прилагане на закона .
По изложението на касаторката Д. П. Т. , Върховен касационен съд , ІІІ г.о, не съзира основание за допускане до касация по аргумент от чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и не споделя тезата ,че е от постановяването на ППВС № 2/1984 г. на ВС на РБ съобразените и относими към поставената проблематика обществени отношения са претърпели развитие или промяна . Касае се за ограничаване на кръга лица при обезщетяването на неимуществени вреди за най-близките, предвид отношенията на предпоставящо близост родство. Променените социално- икономически условия към днешна дата не обуславят извод за пряко или косвено въздействие спрямо отношенията на близост в рода и семейството .
Извън вече обсъдения въпрос на материалното право, свързан с прилагането на чл. 52 от ЗЗД , изложението на застрахователя З. „Л”АД сочи като основание за допускане до касация противоречието с практиката на Върховния съд по въпроса за доказването на трайни отношения на близост ,по въпроса за застрахователния интерес и качеството застрахован ,като противоречието се обосновава с ППВС № / 1977г на ВС на РБ , изтъкват се и съображения за противоречиво решаван материалноправен въпрос относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия , основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Доводът ,че при формиране на извод за липса на съпричиняване въззивният съд е допуснал противоречащо на задължителната и незадължителна съдебна практика разрешение , не е подкрепен с аргументи за относимост на приложените многобройни съдебни решения съм настоящия случай. Въпросът за съпричиняването от страна на пострадалия при пътно-транспортно произшествие е фактически и се разрешава съобразно данните по делото. Застрахователят е поддържал ,че пострадалата е починала отчасти по причина на напредналата си възраст , но категоричното заключение на приета по делото съдебно- медицинска експертиза е обосновало извод ,че пряка причина за смъртта са травмите от ПТП. Не е било установено и същата да е нарушила правилата за движение и въражението е отхвърлено . Така даденото разрешение не поставя проблематика от материалноправно или процесуално естество , липсва и същинска аргументация в тази насока ,включително при изтъкването на противоречиво решаван въпрос във връзка с подлежащата на доказване близост в отношенията .
Поставя се и процесуалноправният въпрос за легитимацията на застрахователя в настоящия процес. Основанията, при които застраховател на виновния водач за риска „гражданска отговорност” участва като трето лице помагач по делото , в настоящия случай е решен предвид данните за наличие на полица, категорично и достатъчно обосноваваща интерес от привличане. Последващи възражения на застрахователя в оспорване основателността на привличането поради липсата на процесуални условия, формални забележки към съдържанието на издедената от него полица или по други причини ,свързани с предпоставките за отговорността по договор ,не могат да бъде надлежно въведени в спорен предмет ,когато се решава единствено въпросът за отговорността на ответника, а пряк или обратен иск няма предявен за съвместно разглеждане. Поддържаните сега възражения, че застрахователят не следва да отговаря, че е неправилно привлечен и пр. , нямат отношение към решаващи за изхода на настоящия спор въпроси и са несъстоятелни като довод за допускане до касационна проверка ,щом обезщетения не са претендирани пряко от З. „Л”АД . Касае се до възражения на третото лице помагач , произтичащи от отношенията между застраховател и застрахован, а не до въпроси , свързани с отговорността на ответника да заплати обезщетение .
По изложените съображения и трите жалби не обосновават допустимост от касационно обжалване на постановеното въззивно решение .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 621 от 06.02.2008г по гр.дело № 889/2007г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .