О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 21.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №361/20109 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Т. М. и М. И. М. чрез представител адв. Б срещу решение от 15.05.2009г по гр.дело № 4035/2006г. на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 21.07.2006г по гр.д.1305/2005г на Софийски районен съд , по уважен срещу касаторите иск на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да върнат полученото по предварителен договор , развален на безвиновно основание . В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и се формулират въпроси,свързани с мандатно правоотношение ,тъй като договорености ,т.е взаимно поети права и задължения , са се съдържали в прекратения предварителен договор, а въззивния съд не е съобразил това правоотношение и е възприел единствено наличие на упълномощаване ,което не пораждало задължение за упълномощения. Поставя се въпроса ,след като е упълномощен ,не следва ли пълномощникът да упражнява правата по пълномощното добросъвестно и в интерес на упълномощителя , не следва ли да положи грижа на добър стопанин при воденето на работата и ако пълномощното е дадено за действия, установени в двустранен договор ,не означава ли това встъпване в мандатно отношение и не следва ли да се откаже поисканото връщане на даденото, ако предварителния договор се е оказал развален поради неправомерно поведение на упълномощения при действията във връзка с даденото му пълномощия по узаконяването на имота по съответния ред .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставените в изложението материалноправни въпроси , свързани с наличието на упълномощаване от страна на продавачите по предварителен договор, купувачът да действа по придвижване на процедурата по узаконяване, след като първите подадат молба за това , нямат отношение към задължението на обещателите да върнат получената като капаро сума по предварителния договор,след като не се е осъществило отлагателното условие, извършено преустройство да се узакони и сключването на окончателен договор се оказва обективно невъзможно, поради правна недопустимост на прехвърлителната сделка. Институтът на договора за поръчка ,теоретизиран в поставените по реда на чл. 280 ал.1 от ГПК въпроси с оглед търсената от ответниците връзка между изричните уговорки в предварителния договор и такива , които едната страна иска да извлича по тълкувателен път , не е бил коментиран в решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД , тъй като по правилата за тълкуване на договора , чл. 20 от ЗЗД , този институт няма отношение към решаващи за изхода на делото въпроси . Софийски градски съд е дал разрешение за случай, при който купувачът ,при сключване на предварителния договор, не е поемал на своя отговорност,т.е в свое задължение, узаконяване на извършеното преустройство и за случай , при който предварителният договор не е едностранно развален поради неизпълнение от страна на купувача , както касаторите заявяват в изложението . Ето защо в случая Върховен касационен съд не приема довода за необходимост от тълкуване с оглед развитие на правото , по критерия на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, на общи и теоретични въпроси ,свързани с формата и съдържанието на мандатното правоотношение .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.05.2009г по гр.дело № 4035/2006г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .