Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
6745_13_opr_288_124gpc_prix_280(2)@286(1)_таван.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6745 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Й. К. Г. срещу въззивно решение от 12.07.2013 г. по възз. гр.д. № 686 /2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 27.07.2012 г. по гр.д. № 2018 /2011 г. на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. К. Г. срещу К. С. Г., С. С. Е., Е. П. Е. и В. К. Г. за установяване, че Й. К. Г. е собственик на 2 /3 ид.ч. от тавански етаж с посочен идентификатор, с площ 76 кв.м., в жилищна сграда в поземлен имот в [населено място] баня, заедно с идеални части от общите части на сградата.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел, че таванският етаж не е самостоятелен обект на собственост, т.к. в него не са изградени баня – тоалетна, каквито се изискват съгласно чл.40 ЗУТ, т.е. не отговаря на законовите изисквания за жилище и няма характер на самостоятелен правен обект в рамките на етажната собственост. Таванът не може да бъде придобит по приращение от собственик на земята, защото следва принадлежността на правото на собственост на жилищата в сградата (върху които ищцата Й. Г. не притежава права на собственост след изнасянето на публична продан и възлагането (продажбата) на първия жилищен етаж на Е. Е.), т.к. по своята същност представлява обща част по предназначение по смисъла на ТР № 34 / 01.08.1983 г.
С влязлото в сила първоинстанционно решение е прието за установено по отношение на ответниците, че Й. К. Г. е собственик на 2 /3 ид.ч. от дворното място и е отхвърлен искът на Й. К. Г. срещу ответниците за признаване на установено, че тя е собственик на 2 /3 ид.ч. от приземния етаж (сутерен) на сградата.
Насрещните страни К. С. Г., С. С. Е., Е. П. Е. и В. К. Г. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима :
Установителният иск за собственост е оценяем и цената му се определя от закона : съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК тя съответства на данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава – на пазарната цена на имота. В случая предмет на спора е правото на собственост върху 2 /3 ид.ч. от тавански етаж в жилищна сграда, следователно цената на иска е в размер на 2 /3 части от данъчната оценка на таванския етаж.
В исковата молба се твърди и (л.4, предпоследен абзац), че данъчната оценка на таванския етаж е 5 174.80 лева съгласно представена данъчна оценка с посочен номер. Това удостоверение за данъчната оценка е представено (л.33), в него е посочена данъчната оценка на жилище в размер на 5 174.80 лева, от които за частите на Й. К. Г. – 10 /15 (или 2 /3) – данъчната оценка е посочена в размер на 3 449.90 лева.
Това е цената на установителния иск за собственост, тя е по-ниска от 5 000 лева – стойността определена в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК като критерий за допустимост на касационно обжалване.
Съгласно чл.70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В първото съдебно заседание пред районния съд (л.93 и сл.) ответниците и съдът не са повдигали въпроса за цената на предявените искове (вкл. за тази на иска за тавана) и тя е останала неизменна.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационна жалба на Й. К. Г. срещу въззивно решение от 12.07.2013 г. по възз. гр.д. № 686 /2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.