ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
София, 15 . октомври 2008 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2* по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пернишкия окръжен съд от 21.02.2008 г. по гр.д. № 913/2007, с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд от 13.06.2007 г. по гр.д. № 15/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за делба.
Недоволни от решението е касаторът Е. С. Р., представляван от адв. Т от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимостта на иск за делба, предявен от трето лице, след като веднъж е допусната делба между останалите съсобственици и възможността въззивният съд да се произнесе по съществото на делото, след като искът е отхвърлен от районния съд като недопустим, както и по материалноправния въпрос, осъществяват ли владение лицата, които са допуснати в имота, за да полагат грижи за собственика му. Касаторът счита, че първият въпрос е разрешен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд, а останалите два имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за делба, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуален и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалният се отнася до правото на защита, а материалноправните са обусловили съдържанието на постановеното въззивно решение.
Въпросът за допустимостта на иска за делба е разрешен в полза на касатора, поради което той няма интерес и не може да го постави за разглеждане. Независимо от това, не е разрешаван противоречиво от съдилищата въпрос, по който първоинстанционният съд е дал едно, а въззивният – друго разрешение. На касационно обжалване подлежи въззивното решение. Първоинстанционното решение независимо от това дали е потвърдено, или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в кое да е друго влязло в сила съдебно решение. Към приложението не е представено друго влязло в сила съдебно решение, в което въпросът за допустимостта на иска за делба е разрешен по различен начин.
Въпросът за възможността въззивният съд да се произнесе по съществото на делото, след като искът е отхвърлен от районния съд като недопустим няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по този въпрос има трайно установена съдебна практика, че въззивният съд връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, само ако прогласи нищожността или обезсили първоинстанционното решение. Ако първоинстанционното решение бъде отменено като неправилно, въззивният съд винаги се произнася по съществото на делото. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, макар и с други мотиви, въпросът за връщане на делото за ново разглеждане не може да се постави. Въззивният съд може да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, ако отмени определение с което делото се прекратява, тъй като предявеният иск е недопустим. В приложението към касационната жалба не се твърди процесуалният въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и съответно не са представени влезли в сила съдебни решения, които да установяват едно от двете.
Въпросът, осъществяват ли владение лицата, които са допуснати в имота, за да полагат грижи за собственика му, няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по този въпрос има трайно установена съдебна практика, че лицата, които са допуснати в имота от собственика, имат положението на държатели. Те могат да станат владелци, ако променят намерението си, т.е. след като отблъснат владението на собственика, който ги е допуснал, а след неговата смърт – и на неговите наследници.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 21.02.2008 г. по гр.д. № 913/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.