ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 27
София, 17 . октомври 2008 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2* по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския апелативен съд от 28.02.2008 г. по гр.д. № 402/2007, с което е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд от 05.04.2007 г. по гр.д. № 558/2005, с което е отхвърлен предявеният павлов иск.
Недоволен от решението е касаторът Ж. Х. М., Н. П. К. П. Н. К. и С. Н. К. , представлявани от адв. П от ВТАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: договори за наем по § 7 ПЗР ЗОС са не само сключените от общината, но и сключените от търговски дружества с имущество, което е било общинско; при павловия иск качеството кредитор трябва да съществува не към момента на извършване на оспорваната като увреждаща сделка, а към момента на настъпването на правните й последици; и договорът, с който се опрощават задължения, не е безвъзмезден.
Касаторите считат, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите се разрешават различно от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата О. Г. и „Юробанк и ЕФ Д. България“ АД, София я оспорват, като считат, че правилно въззивният съд е приел, че истците не са кредитори на общината, която е сключила възмезден договор за уреждане на отношенията с наемател, който е извършил подобрения в наетия имот, както и че представената съдебна практика няма значение за решението по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен павлов иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1.000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване не следва да се допусне, тъй като разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси не са съществени, тъй като не обусловят съдържанието на постановеното въззивно решение.
Истците са обезщетени с общо 31,13 % ид.ч. от правото на собственост върху наетия имот, а общината притежава останалите 68,87% ид.ч. от него. Съсобствеността е възникнала на 05.07.1999 г. и е прекратена на 17.03.2003 г. Наемният договор е сключен от титуляра на правото на собственост на 27.06.1994 г. – преди възникването на съсобствеността и е прекратен предсрочно с оспорваното споразумение от 22.06.2001 г. между наемодателя и правоприемника на наемателя считано от 01.06.1999 г. Истците са обвързани както от договора за наем (сключен преди възникването на съсобствеността), така и от споразумението за предсрочното му прекратяване (сключено от наемодателя след възникването на съсобствеността). По отношение на своя съсобственик – наемодателя те могат да претендират или съответната част от ползите от общата вещ (доколкото такива са реализирани) – чл. 30, ал. 3 ЗС, или обезщетение за ползите, от които са лишени (след писмено поискване) – чл. 31, ал. 2 ЗС. Предсрочното прекратяване на наемното правоотношение и прихващането на претенцията за подобрения с наемната цена нито ползва, нито вреди на истците. Ако наемодателят се е лишил от ползи, съсобствениците могат да претендират обезщетение за времето след писмено поискване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 28.02.2008 г. по гр.д. № 402/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.