2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 6437 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
гр.София, 18.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 6437 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. П. П. срещу определение № 141 от 18.09.2014 г. по гр.д.№ 2801 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от жалбоподателката касационна жалба вх.№ 6887 от 10.03.2014 г. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№ 3184 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същия да бъде отменен.
В писмен отговор от 27.10.2014 г. представителят на ответника [община] оспорва частната жалба.
Вторият ответник „Тенис клуб-А.” не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 24.09.2014 г., а частната жалба е подадена по пощата на 31.10.2014 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна поради следното: Неоснователна е срещу определението на ВКС, Второ г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решението на въззивния съд по иск с правна квалификация чл.108 от ЗС. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК по искове за собственост, каквото е настоящото дело, цената на иска е равна на данъчната оценка на имота- предмет на делото. Видно от изложеното в исковата молба, предмет на предявения по настоящото дело ревандикационен иск е 1/6 ид.ч. от 840 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор 00702.24.236 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. с площ от 1308 кв.м. /стар имот пл.№ 2456/, попадащ в парцел IV, кв.36 по одобрения със заповед № А-19 от 1992 г. регулационен план на [населено място], чиято данъчна оценка според представеното от ищцата удостоверение за данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 03.11.2010 г. е 43,60 лв., тоест под 5000 лв. Тази цена на иска е посочена и от самата ищца в молбата и от 08.11.2010 г. Дори и да се вземе предвид представеното от ответната община данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 12.01.2011 г., цената на иска съобразно тази данъчна оценка също е под 5 000 лв.- 4312 лв. /тази данъчна оценка в размер на 68 838 лв. е издадена за имот с площ от 2235 кв.м., от които само 840 кв.м. попадат върху имота, за който ищцата претендира да е собственик само на 1/6 ид.ч./.
Основателна е обаче частната жалба срещу определението на ВКС, Второ г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД за сумата 6 993,83 лв. Цената на този иск е над 5 000 лв., поради което въззивното решение по него подлежи на касационно обжалване, независимо че решението по обуславящия този иск иск с правна квалификация чл.108 ЗС не подлежи на такова обжалване. Неоснователно е прието, че тъй като не съществуват основания за солидарна отговорност на двамата ответници, следва да се приеме, че ищцата претендира от всеки от ответниците по 3 496,92 лв. /6993,83 лв. делено на 2/. Съгласно чл.68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а предмет на делото е претендираното от ищеца право, дори то да не съществува. След като ищцата претендира горепосочената сума солидарно от двамата ответници, то очевидно твърди, че може да иска и иска заплащане на сумата 6 993,83 лв. от всеки един от тях /чл.122, ал.1 ЗЗД/.
Предвид на гореизложеното, обжалваното определение на ВКС, Второ г.о., с което е прието, че касационната жалба по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК /поради това, че цената на иска е под 5000 лв./ е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на съда за произнасяне по допускане на касационното обжалване по реда на чл.288 ГПК по този иск. В останалата част определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 141 от 18.09.2014 г. по гр.д.№ 2801 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК подадената от Й. П. П. касационна жалба вх.№ 6887 от 10.03.2014 г. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№ 3184 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му по иска с правна квалификация чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ определение № 141 от 18.09.2014 г. по гр.д.№ 2801 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от Й. П. П. касационна жалба вх.№ 6887 от 10.03.2014 г. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№ 3184 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
ВРЪЩА делото в тази част на същия състав на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.