О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 26.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 104 /2010 г.
Производството е по чл.274,ал.2 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. А. от гр. С. срещу определение от 28.01.2010 г., по гр.д. № 567 /2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без уважение молба от 18.10.2010 г. на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, дължима по частна жалба с посочен входящ номер и дата.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като изводите на съда не съответстват на моментното състояние на неплатежоспособност, в което е изпаднал жалбоподателят, след като е останал без работа от 01.12.2007 г..
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК основателността на молбата на физически лица за освобождаване от държавна такса поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, е предоставена на преценката на съда, който е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към наличието или липсата на средства (парични средства, доходи) и възможности за получаването на такива.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателя А. Ц. А. за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл.83,ал.2 ГПК; съгласно представената декларация за имуществено състояние молителят притежава недвижими имоти, в трудоспособна възраст е, без да има данни за вложено здравословно състояние, препятстващо го да реализира доходи от труд, поради което внасянето на държавна такса за производство пред ВКС в размер на 15 лева, е в рамките на финансовите му възможности.
С молбата на А. Ц. А. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева жалбоподателят е представил декларация за семейно и имотно състояние.
При съпоставка на съдържанието на декларацията с мотивите на обжалваното определение, е видно, че съставът на ВКС е основал извода си за неоснователността на молбата на твърдения на молителя за обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, които е приел за верни, поради което и формираният извод, предоставен на неговата преценка, е законосъобразен.
Следователно частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2010 г., по гр.д. № 567 /2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.