Определение №88 от 24.2.2010 по ч.пр. дело №95/95 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№  88
София,   24.02.2010 година
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                   ЕМИЛ ТОМОВ
                                      ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 95 /2010 г.:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Й. срещу определение от 13.01.2010 г. (погрешно написано 2009 г.) по гр.д. № 356 /2009 г. на Разградски окръжен съд, с което на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК е върната касационна жалба на жалбоподателя поради неотстраняване на нередовности.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са и дадени указания за отстраняване на нередовности в касационната жалба, а незаконосъобразно са и давани указания за отстраняване на нередовности в подадена преди това от нея молба за поправка на очевидна фактическа грешка, която въззивният съд неправилно е приел за касационна жалба, както и че всъщност в подадената и касационна жалба не са допуснати нередовности, тъй като в нея се съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Частната жалба е допустима : подадена е в срок от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване определение, жалбоподателят не дължи такса – спорът е трудов, исковете са по чл.344,ал.1,т.т. 1–3 КТ и оценяемият интерес по паричния иск за обезщетение във въззивното производство е бил над 1,000 лева.
По основателността на жалбата:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената на 08.01.2010 г. от М. Й. касационна жалба всъщност представлява поправена касационна жалба, защото е приел предишна молба на М. Й. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) за касационна жалба и е дал указания на М. Й. за отстраняване на нередовности в нея, които обаче не са отстранение с поправената касационна жалба, към която М. Й. не е приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Видно от приложенията:
На 14.12.2007 г. М. Й. е представила молба за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Тя е адресирана до въззивния съд, от който се иска да извърши поправка. С разпореждане от същия ден молбата е оставена без движение и е указано на молителя да посочи в какво се състои ОФГ и какво се иска от съда да поправи.
На 27.12.2009 г. М. Й. е подала допълнение на молбата за поправка на допусната на ОФГ, също адресирана до въззивния съд, от който се иска да извърши поправка на посочена според молителя грешка.
Вместо да извърши преценка на нейната допустимост и евентуално основателност, въззивният съд с определение от 30.12.2009 г. е приел, че молбата по същество представлява касационна жалба, която обаче е нередовна и е указал на М. Й. , че следва да приложи изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2,3 ГПК.
Това определение е съобщено на жалбоподателя на 05.01.2010, видно от приложеното съобщение.
На 08.01.2010 г. М. Й. е подала касационна жалба, която е върната от съда с обжалваното определение. На стр.2 от жалбата се съдържа позоваване на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и е посочено и представено определение на ВКС.
Въззивният съд е дължал произнасяне по допустимостта и евентуалната основателност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, която е адресирана до него и в която се иска от него, а не от горна инстанция, да извърши поправка на постановеното от него решение. Подадената и допълнена молба за поправка на ОФГ не е касационна жалба.
Поради което и дадените от въззивния съд указания за отстраняване в нея на нередовности в касационна жалба са незаконосъобразни.
Тези указания не могат да се отнасят и до нередовности на неподадена още касационна жалба, защото съгласно чл.285,ал.1 ГПК такива указания предпоставят и следват подадена вече жалба и извършена от съда конкретна преценка и само такива могат да представляват основание за прилагане на разпоредбата на чл.286 ГПК. Т.е. незаконосъобразно е отнасянето им към бъдеща жалба, каквато е върнатата.
Затова и връщането на подадената по-късно от указанията касационна жалба по съображения, че не са отстранени нередовности, посочени преди подаването и, е незаконосъобразно.
Отделно и само за пълнота следва да се отбележи и че действително в касационната жалба има позоваване на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и приложение към такова основание. Ако въззивният съд приеме, че това изложение съгласно чл.284,ал.3,т.1 ГПК трябва да се направи към, което значи отделно и извън жалбата, следва да даде указания за това, същото се отнася и при преценка, че изложението не отговаря на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. Едва след това и след преценка, че нередовности не са отстранени след съобщение в срок, следва да връща жалбата.
От изложеното следва, че обжалваното незаконосъобразно определение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 13.01.2010 г. по гр.д. № 356 /2009 г. на Разградски окръжен съд и връща делото за администриране на касационната жалба на М. Д. Й. от 08.01.2010 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top