О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 09.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 606 /2009 г.
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. (според удостоверението на агенцията по вписванията Н. ) Б. Р. , действаща като Е. с фирма „Г”, със седалище с. Р., община А., срещу определение от 07.09.2009 г., по въззивно ч. гр.д. № 454 /2009 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., 3 с-в., с което е потвърдено определение от 26.02.2009 г. по гр.д. № 60 /2009 г. на Карнобатски районен съд, с което по искане на К. В. Г. и С. К. Г. е допуснато обезпечение на техни бъдещи искове за вземания по договор за наем срещу жалбоподателя с обща цена 5,560 лева чрез запор на пет описани движими вещи – машини за почистване на автомобили, за които е прието, че са собственост на бъдещия ответник (жалбоподателя) при парична гаранция в размер на 1,000 лева.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, т.к. към момента на налагане на запора през м. февруари 2009 г. не била собственик на движимите вещи, които придобила по-късно от първия бъдещ ищец в качеството му на едноличен търговец с фактура от месец март 2009 г. Твърди, че незаконосъобразността се изразява в това, че процесуалният закон не предвижда налагане на запор върху движими вещи, собственост на молителя. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпроса за това, че като е допуснал обезпечение върху вещи, които не са собственост на длъжника, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на съдилищата, за което сочи и представя определение на Софийски окръжен съд, действащ като първа инстанция. Жалбоподателят твърди и че произнасянето по самото разпореждане с движимите вещи е въпрос по смисъла на чл.280,ал.,т.2 и 3 ГПК, без да сочи практика.
Насрещните страни в обезпечителното производство К. В. Г. и С. К. Г. оспорват жалбата, но не оспорват твърденията на жалбоподателя, че фактурата е съставена през март, като твърдят и представят доказателства за това, че К. В. Г., действащ като Е. , продал на жалбоподателя вещите през 2008 г., а фактурата била издадена по-късно в резултат на данъчна проверка, предизвикана от жалбоподателя.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеното определение е валидно, че предпоставките за допускане на поисканото обезпечение са били налице към датата на постановяването му : бъдещите искове са били допустими и вероятно основателни (подкрепени с убедителни писмени доказателства), освен това е поискана и дадена и парична гаранция, налице е обезпечителна нужда и запорът на движими вещи е изрично предвидена от закона обезпечителна мярка, която е подходяща. Съдът изрично е приел, че към момента на налагането на обезпечителната мярка движимите вещи, върху които е поискан и наложен запор, са били собственост на длъжника (вероятно ответника) по бъдещите искове.
Поради което и твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил повдигнатия въпрос в противоречие с представеното определение на Софийски окръжен съд (с което искането за допускане на обезпечение е отхвърлено, тъй като не са представени доказателства, че бъдещият ответник е собственик на вещта, чийто запор се иска), за което се твърди, че обобщава трайната практика на съдилищата, е неоснователно.
Но също така: Противоречие с трайната съдебна практика на съдилищата, различни от ВКС, не е предпоставка за допускане на касационно обжалване. А и от твърдението на жалбоподателя и от посоченото определение е видно, че по въпроса за собствеността има съдебна практика и то такава, каквато жалбоподателят сочи като правилна, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частната касационна жалба на Н. Б. Р. , действаща като Е. с фирма „Г”, със седалище с. Р., община А., срещу определение от 07.09.2009 г., по въззивно ч. гр.д. № 454 /2009 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., 3 с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.