О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 01.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 643 /2009 г.:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. С. У. от гр. С. срещу определение от 07.08.2009 г., по ч. гр.д. № 780 /2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено определение от 23.06.2009 г. по гр.д. № 526 / 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това е оставена без уважение молбата на жалбоподателя П. У. за обезпечение на негов бъдещ иск против „С” ЕООД – в ликвидация, гр. С., за сумата 364,800 лева чрез налагане на възбрана върху (недвижим имот) „В”, състоящ се от терен с площ 2,860 кв.м., ведно с построената в имота четириетажна масивна сграда с РЗП 689 кв.м., находящ се в кв.5, по плана на с. Б., общ. Панагюрище и е осъдил жалбоподателя за разноски.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна и допускане на исканото обезпечение. Жалбоподателят сочи основания за допустимост на частната касационна жалба по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 и ал.2 ГПК – въпросите: следва ли съдът в обезпечителното производство да дава оценка по същество на писмените доказателства и дали и кога е установено, че бъдещият иск е вероятно основателен (т.2), и въпросът за „съответствието между защитаваният интерес и исканата обезпечителна мярка” (т.3).
„С” ЕООД – в ликвидация твърди, че жалбата е недопустима и неоснователна, за което излага доводи.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК (видно от пощенското клеймо върху приложения плик), от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението, с което се допуска, респективно не се допуска обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК, не попада в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК, доколкото това определение има привременен, несамостоятелен характер.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл.273,ал.3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като е отменил същото и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Това определение не е и от категорията на определенията по чл.274,ал.3, т.2, с които „се дава разрешение по същество на други производства“. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото. За този свой извод настоящият състав се основава и на приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСКГ на ВКС : че определенията по чл.315 и чл.321 ГПК (на които по действащия ГПК (от 2007 г.) съответстват тези по чл.396 и чл.402 ГПК) подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховния касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения и извода, че обжалваното определение не попада в обхвата на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, настоящият състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждан по същество и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО частната касационна жалба на П. С. У. от гр. С. срещу определение от 07.08.2009 г., по ч. гр.д. № 780 /2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.