О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 22.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и десета год. в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1552/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Г. от гр. С. срещу решение от 17.06.2009г по гр.дело № 3090/20098г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2009г по гр.д.40781/2008г на Софийски районен съд,същото постановено по отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на трудовото право и закона в конкретния случай е било съдът да отговори на въпроса какъв е статусът на трудовото правоотношение и какво се случва с него за времето от един ден преди издаването на съдебно оспорената заповед за неговото прекратяване, до един ден след възстановяването на работа на основание влязло в сила съдебно решение за отмяна на уволнението. Според касатора въпросът е относим към института на чл.354 т.1 от КТ като тълкувана от въззивния съд норма в смисъл ,че от нея не се извежда право на платен годишен отпуск за възстановения на работа след отмяна на предходно уволнение , за времето , което законът„ признава за трудов стаж”(чл.354 КТ). Според тезата в изложението обаче не може да се извежда и основание за упражняване на дисциплинарна власт от работодателя поради неявяване на работа -чл.190 ал1 т.2 КТ при положение че различни норми на трудовото право – чл.354 т.1 , чл.225 т.3,чл.344, 325 т.2 и чл. 63 от КТ, сочат различно съдържание на понятието”възстановане” . Касаторът поставя искане да се отговори конкретно на въпроса кога прекратеното след възстановяването му на работа трудово правоотношение е възникнало –с какъв акт, на коя дата и на основание кои законови разпоредби, което решаващите съдилища не са направили
Ответната страна не е заявила отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани въпроси,основният от които за обема и съдържанието на конкретните права и задължения на страните по трудовото правоотношение при възстановяване на работа по съдебен ред . За един спор дали неявяването на служителя на работа поради едностранно заявени негови претенции да ползва платен годишен отпуск за минало време(чл.176 ал.2 , ал.3 от КТ, но без отпуск да е разрешен и да се полага) съставлява нарушение на трудовата дисциплина , поставеният въпрос в какво правоотношение са страните с оглед явяването на възстановения за да заеме работата или реалното осигуряване на условия на труд от работодателя , би се явил от значение, но при обстоятелства , различни от безспорно установените по делото. След влизане в сила на съдебното решение ищецът е уведомил работодателя си със заявление ,че ще се яви на работа по чл.345 ал.1 от КТ. Съдът е приел, че явяване на работа по смисъла на чл.345 ал.1 от КТ е налице от датата 18.07.2008г. с оглед на обстоятелството,че след тази дата страните са упражнявали права ,произтичащи от трудовото правоотношение след възстановяването му . С уведомление ищецът е поискал да ползва платен годишен отпуск и такъв му е разрешен със заповеди №83,84 от29.08.2008г от страна на работодателя. След изтичането на срока на разрешения отпуск по двете заповеди служителят не се е явил на работа, оспорил е размера от общо 40 дни разрешен отпуск и по същество поддържа ,че ответникът няма право да го санкционира за неявяване на работа до изтичането на срок на платен годишен отпуск ,какъвто сам си е определил.
При горните обстоятелства ,неприемлив довод е оплакването, че не е намерил отговор в обжалваното решение поставения в изложението въпрос кога е възникнало прекратеното по дисциплинарен ред трудово правоотношение след възстановяването на ищеца на работа – с какъв акт , на коя дата и на основание кои законови разпоредби . Щом възстановеният на заемана преди незаконосъобразно уволнение длъжност работник е заявил явяването си по смисъла на чл. 345 ал.1 от КТ,в следствие на което от двете страни са упражнени определени свои права по вече възстановеното трудово правоотношение с цел ползване на отпуск, то след посочената от съда дата е налице трудово правоотношение със всички произтичащи от това права и задължения. Последващите спорове относно съдържанието на самото правоотношение между служител и работодател не изключват спазването на трудова дисциплина , съответно налагането на дисциплинарно наказание . Даденото в този смисъл разрешение е в съответствие с практиката на Върховен касационен съд по въпроса за правопораждащите и правопогасяващи за трудовото правоотношение факти , както и по въпроса за неговото съдържание . Доводът на касатора за абсурдно противоречие между нормите на чл.354 т.1 , чл.225 т.3,чл.344, 325 т.2 и чл. 63 от КТ с оглед разрешението на въпроси , касаещи правата и задълженията на страните по трудово правоотношение при възстановяване на заемана работа след отмяна на уволнение по съдебен ред , не е аргументиран и подобно противоречие в закона Върховен касационен съд не съзира. Освен това , въпросът по чл. 280 ал.1 от ГПК в настоящето изложение не е свързан с приложението на материалния или процесуалния закон спрямо обстоятелствата и исканията , предмет на настоящия трудов спор , не е свързан и с разрешения по настоящето дело правен въпрос – обективира ли неявяването на работа от страна на служител с изтекъл разрешен платен годишен отпуск дисциплинарното основание по чл. 190 ал.1 т.2 от КТ , при писмено отправено изявление на последния ,че има да ползва платен годишен отпуск за времето, през което не е бил на работа до възстановяването му по съдебен ред и без да е необходимо работодателят да разрешава отпуск,предвид признаването на това време за трудов стаж съгласно чл. 354 т.1 от КТ .
Обжалваното понастоящем разрешение на този въпрос от Софийски градски съд ,приел дисциплинарното уволнение за законно ,съответно отговорът на ищцовите доводи и възражения , не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, нито в насоката възникнало ли е трудово правоотношение след възстановяването на работа , нито във връзка с последиците от неявяване на работа с оглед заявяване на права , каквито служителят не е имал и не може да упражни .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.06.2009г по гр.дело № 3090/20098г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .