О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 29.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №212/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. М. М. срещу решение № 1* от 19.11.2008г по гр.дело № 1234/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.01.2007г по гр.д.2870/2008г на Пловдивски районен съд. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на трудовото право и закона в конкретния случай е било съдът да намери основанието за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение за исковия период, след отмяната по административен ред на незаконосъобразното предсрочно прекратяване на трудово правоотношение , възникнало от избор по решение на ОС гр. П., както и да ангажира солидарната отговорност на ответниците – лично нейния кмет , да удовлетворят касатроката , като на основание чл. 51 от ЗАП(отм) „възстановят нарушеното право , а ако това е невъзможно ,да удовлетворят засегнатото лице по друг начин „. Като съществен въпрос в изложението се поставя негативния изход за ищцата в настоящия процес , по който при повторното разглеждане на делото от въззивен съд и след указания от касационната инстанция за оставяне на исковата молба без движение с цел уточнение , са разгледани от отхвърлени претенции по чл. 128 от КТ и чл. 225 ал. 3 от КТ ,т.е съгласно поддържаните от ищцата основания , но в противоречие с принципа на чл. 51 от ЗАП(отм) .
Ответната О. П. оспорва изтъкнатото като основание за допускане до касационно разглеждане, в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като съществен е формулиран въпросът за правното основание, на което посочените в исковата молба факти могат да обусловят отговорност за ответниците да заплатят претендираните суми. Поискано е присъждане на неизплатено „трудово възнаграждение”по чл. 128 т.2 от КТ , но за период от 18.11.2005г до 29.06.2006г,през който ищцата не е изпълнявала длъжност и не е полагала труд при ответника . След тази дата , до бъдещо действително допускане до работа, се претендира обезщетение в хипотезата на чл. 225 ал.3 от КТ,но без да е налице възстановяване на заеманата длъжност в юридически смисъл , чрез съда или с акт на работодателя, респ.заместващ волеизявлението му орган
Така поставен, въпросът по чл. 280 ал.1 от ГПК в настоящето изложение не е свързан с приложението на материалния или процесуалния закон спрямо обстоятелствата и исканията , предмет на настоящия исков процес . Като е отхвърил претенция по чл. 128 от КТ за период , през който труд по трудово правоотношение безспорно не е полаган ,въззивният съд не е дал проблемно разрешение в сферата на материалното трудово право. Като е изтъкнал ,че вземане с обезщетителен характер по чл. 225 ал.3 от КТ възниква само в случай , при които е налице фактическо недопускане след юридическо възстановяване на заеманата преди уволнението работа , Повдивски окръжен е дал съответно на нормата разрешение и по този въпрос , предвид безспорните факти . При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел уточнения на исковата молба в обсъжданата обстоятелствена насока , съобразил е диспозитивното начало и служебните си задължения. Спрямо тези процесуални действия не са развити обосновани опалвания и не е изведен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Несъстоятелна е поддържаната от касатора теза ,че нормата на чл.51 от ЗАП(отм) извежда специална материалноправна отговорност, относима към регламентираните в КТ вземания на уволнения служител спрямо работодателя , поради което и доводите за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет . Не се поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед анализа на възможността за предявяване на други искове извън разгледаните в трудовоправния спор , например иск по специалния ред на ЗОДОВ, този кръг въпроси не касае конкретното дело .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 19.11.2008г по гр.дело № 1234/2008г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .