О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 30.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №202/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. М. А.,А. А. Д. и В. А. Д. ч. адв. Г срещу решение №62 от 14.10.2009г. по гр.дело № 152/2009г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение№144 от 16.06.2009г по гр.д. 266/2008г на Булгаски окръжен съд за отхвърляне на предявен от касаторите иск на основание чл. 38 от СК(отм) за оспорване на припознаване спрямо роденото от майка Д дете Д. А. Х. ,извършено от ответника А. Х. А., съпруг на първата ищца и баща на останалите касатори. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по съществото си поставеният въпрос е процесуален В противоречие с утвърдена практика на ВС на РБ (цитирано реш. №1734 от 09.10.1984 ІІ г.о ,реш. №3043 от 17.12.1974г ІІ г.о )и практика на други въззивни съдилища , в исковия процес по специално уредените в СК искове за установяване и оспорване на произхода от бащата , настоящият съд е отказал да приложи последиците на чл.128 ал.2 от ГПК (отм) ,сега възпроизведен в чл.176 ал.3 от ГПК, както и последиците на чл. 161 от ГПК , при положение ,че и двамата ответници- припозналият детето и неговата рождена майка , изрично са заявили отказ да съдействат(първият),респ. да се ангажират (втората ответница) с допусната по делото специализирана експертиза ч. ДНК-анализ на кръвта ,също и предвид процесуалното им поведение , като не са се явили да отговорят на въпроси ,както ги е задължил съдът . Според защитата , при тези обстоятелства искът е следвало да се приеме за основателен ,в която насока е константната практика
Постъпили са еднотипни отговори от ответниците Д. Г. Г. и А. Х. А. , с които считат касационната жалба за основателна като напомнят , че и двамата са признали иска .
Назначеният от съда особен представител на детето Д. , адв. И от АК Бургас ,не е заявила отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Процесуалноправният въпрос в изложението е основан на довод за противоречиво прилагане на чл. 128 ал.2 от ГПК (отм), правила понастоящем регламентирани с института по чл. 161 и чл.176 ал.3 от ГПК. Съображения касаторите извеждат при съпоставката на разрешени в практиката на ВС на РБ случаи ,при които обаче предпоставките за прилагане на института, т.е ”обстоятелствата по делото”по смисъла на чл. 161 от ГПК , очевидно са били различни.
На първо място , константно в практиката и на ВС на РБ и и на ВКС е разбирането , че последиците на чл. 128 ал.2 от ГПК съдът следва да прилага обосновано, по преценка и с оглед конкретните обстоятелства по делото . Трайно установено е и разбирането , че се касае за доказателствено правило, приложимо според обстоятелствата по фактическия спор , т.е последиците на института намира проявление при преценката на фактите, но не обвързват съда при преценка по основанието на иска и дали същият следва да бъде уважен или отхвърлен , при наличие на квалифицирано поведение на ответника по чл. 128 ал.2 от ГПК. Ето защо съдебни решения от практиката , при които в едни случаи последиците на чл. 128 ал.2 ГПК са довели до уважаване на иск , свързан с произход , а в други случаи ,както и понастоящем , този иск е бил отхвърлен ,не са положителен пример за противоречиво резрешаван правен въпрос.
На следващо място , положението на ищците като оспорващи припознаване по чл. 38 от СК в свои интерес , както и наличието на признание на иска веднъж от страна припозналия детето ,наред с това и от страна на рождената майка – пак в интерес на първите , не поставя касаторите в положение да се възползват от института възпрепятстване на доказването (чл. 161 от ГПК ), тъй като те не са се ангажирали да установят положително нито един факт , който да изключи припознатото бащинство. Необходимата с оглед установяване основанието на иска ДНК -експертиза е била поискана от служебно назначения представител на припознатото малолетно дете, чиито интерес останалите страни в производството не са защитавали . Щом касаторите не са поставили като предмет на доказване релевантния факт , а заедно с призналите иска ответници са разчитали да проведат процес, при който доказване относно действителните факти страните няма да провеждат, то и институтът на чл. 161 или чл. чл.176 ал.3 от ГПК не може да намери приложение. Даденото в тази насока разрешение на въззивния съд е изцяло в съответствие с трайната съдебна практика .
На трето място , в случая целта на предявяването на иска по чл. 38 от СК , а също и целта на признанието му,не са кореспондирали с интереса на детето и с обжалваното решение Бургаски апелативен съд, в съответно приложение на служебното начало ,е защитил именно този интерес. Според закона , както и според задължителната и постоянна съдебна практика , тъкмо това е следвало да стори , щом се засягат правата на дете ,без срещу този защитен интерес , да противостои другия висш,защитен от правото интерес , а именно истината да бъде установена.
Ето защо , неоснователни са доводите на касатора за относимост на случая към основанията на 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №62 от 14.10.2009г. по гр.дело № 152/2009г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .