Определение №1388 от по гр. дело №1326/1326 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   1388
 
                                    София, 13.11.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито  заседание на двадесет и седми октомври  , две хиляди и девета    година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                                      ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ  
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №1326/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. А. М. от гр. П. срещу решение № 299 от 17.06.2009г по гр.дело № 430/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, с което отменено решение от 22.12.2008г по гр.д.2037/2008г на Пазарджишки районен съд, постановено по трудов спор . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за тълкуването и прилагането на критериите на чл. 329 от КТ за предимство и елиминиране при подбор ,във връзка с обективните им признаци, по конкретно може ли работодателят правомерно да отчита наложени в миналото дисциплинарни наказания , заличени по смисъла на чл. 197 ал.1 от КТ- основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,както и за ролята на трудовия стаж при подбора , по който въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС , предвид решение №1553 по гр.д. 2597/2002г на ВКС ІІІ г.о .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Нормата на 197 ал.1 от ГПК не съдържа основание дисциплинарните наказания , заличени след изтичане на срока , да бъдат игнорирани като показател при критериите за подбор по чл. 329 от КТ , в насока оценка за по- добро изпълнение на задачите , свързани с работата. Върховният съд не е формирал подобна практика , нито се касае за въпрос , свързан с тълкуване на закона с оглед на точното му прилагане и развитие на трудовото право . В практиката си ВКС е подчертавал, че двата икономически критерия на закона винаги намират проява и развитие в конкретни показатели за преценка, при която именно конкретност работодателят има правото и законовата възможност да съобрази кое е по-добре за работата, предвид нейното естество. Работодателят ще прецени дали едно или няколко дисциплинарни нарушения ,допуснати при изпълнение на работата , са от значение за оценката по съответния показател и доколко те имат връзка. . Преценката за конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест ,също е на работодателя , съдът не се намесва в нея и няма нормативно предписание, според което водещ при атестирането следва да бъде един или друг показател или елемент. Съдът не се намесва и в преценката кой от служителите работи по- добре , когато тази преценка е позитивно обективирана и доказана като съобразена с предписанието на чл. 329 от КТ . Тезата за произтичаща от правна норма недопустимост дисциплинарното досие на работника или служителя да бъде преценявано при подбор, не е обосновка по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Не е налице и противоречие на обжалваното решение с цитираното реш. №1553 по гр.д. 2597/2002г на ВКС ІІІ г.о , с което решение и в отговор на поддържан довод за формално решаващо значение на трудовия стаж и неговата продължителност при оценката ,Върховен касационен съд е изтъкнал именно принципното положение , че изискването да се съблюдава критерият „по- добра работа” не е равнозначно с това да се възприеме като водещ стажа, сам по себе си . Критерият на закона не е тъждествен с формалното подреждане по продължителност на стажа и в случая с настоящето съкращение това е било съобразено ,доколкото показателите при подбора не са само по този признак .
Ето защо Върховен касационен съд не приема и доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК по въпрос на трудовото право
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 299 от 17.06.2009г по гр.дело № 430/2009г. на Пазарджишки окръжен съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top