О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 21.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №279/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу решение №382 от 23.11.2009г по гр.д. № 469/2009г на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 389 от 16.06.2009г на Казанлъшки районен съд ,отхвърлен е иск на касатора за обяваване на недействителност на клауза в трудов договор ,с оглед безсрочния му характер ,тъй като с последващи сключването му изменения в закон, е предвидено конкретните договори да се сключват „след провеждана на конкурс по атестационна система” . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи въпроса за приложното поле на чл. 90 ал.2 от КТ ,по който въпрос в приложено решение № 196 от 25.02.2009г по гр.д. №6346/2007 І г.о на ВКС ,според касатора е прието друго ,във връзка с договорите на заварени от подобно изменение служители . Цитирана е нормата на чл280 ал.1т.1 от ГПК,но по същество доводите са относими към основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като по прилагането на чл.8 ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата във връзка с чл. 90 ал.2 от КТ липсва практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за действителността на заварени от законодателни изменения трудови договори ,сключени като безсрочни ,не се поставя като материалноправен въпрос на трудовото право при последващи законодателни изменения, свързани с условията за заемане на длъжността. Евентуални основания за прекратяване на трудови правоотношения (каквито в конкретния случай също липсват ) , касаторът произволно отнася към предпоставките за действителността на трудовите договори (чл. 74 ал.4 от КТ )във връзка с действието им във времето , от която правно несъстоятелна теза е извел и отреченото от съдилищата основание на иска си. В цитираното от касатора решение № 196 от 25.02.2009г по гр.д. №6346/2007 І г.о на ВКС не е дадено обратно разрешение по въпроса за „приложното поле” на чл. 90 ал.2 от КТ, в него не се коментирана въпрос за действителността на клауза с оглед безсрочния характер на трудовия договор . Отменено е било уволение на съдебен служител при основанията за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 325 ал.1 т.8 от КТ , между разрешения по това дело въпрос и тезата на касатора липса връзка , а също и опит за аргументация в тази насока в касационната жалба или самото изложение .
Върховен касационен съд не приема и довод за допускане на касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като изискванията на чл. 90 ал.2 от КТ са ясни и повдигнатият с иска спор не поставя правна проблематика по тълкуването на тази норма , с оглед измененията в чл. 8 ал.5 от ЗЗРК и с оглед действителността на трудови договори , сключени преди това изменение .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №382 от 23.11.2009г по гр.д. № 469/2009г на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .