О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1489
София, 08.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1485/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. и. м. гр. Б. срещу решение №277 от 14.05.2009,поправено с решение №1171 от 06.07.2009г по гр.дело № 303/2009г. на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 27.02.2009г по гр.д.596/2009г на Благоевградски районен съд ,постановено по трудов спор . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, почерпано от оплаквания за непрвавилно прилагане на материалния закон и доказателствените правила в две решаващи насоки. Неправилно е прието, че не е налице съкращаване на част от предприятието при единствена щатна бройка,както и че съкратеният е бил трудоустроен и се ползва от закрила по чл. 333 ал.1 т.2 КТ , за случай извън закрилата по Наредба № 5/20.02.1987г.и призната 40% трайна нетрудоспособност.
Ответникът по жалбата К. Г. Г. оспорва основанието за допускане до разглеждане .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК вместо обосновка на правен въпрос , се поднася оплакване от неправилните изводи на съда , но доколкото въпрос е формулиран , той е свързан с това за коя категория лица се отнася определението „трудоустроен” по смисъла на чл. 333 ал.1 т.2 от КТ, съответно кои са признаците за наличие на предписание за трудоустрояване по смисъла на чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.) за отделните случаи .
В практиката си по така поставения въпрос Върховен касационен съд трайно е подчертавал , че трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, ( ПМС № 72 от 1986 г). Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е обусловена от това дали предписанието на съответния здравен орган е изпълнено от работодателя. Предписанието за трудоустрояване спрямо лицата, на които не се определя 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, не изключва компетентността на ТЕЛК за случаите на изрично предписание ,съгласно чл. 1 ал. 3, предл. второ от Наредбата за трудоустрояване . Формата, в която здравният орган е дал предписание за трудоустрояване на лицето, поначало не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но в конкретния случай е имало Експертно решение на ТЕЛК,в което е записано: „ Лицето да бъде трудоустроено при облекчени условия на труд , посочени в т.12 на ЕР № 1347/27.06.2008г „ Като е приел ,че при това съдържание на решението е налице предписание ,съответно се касае за трудоустроено лице по смисъла на Кодекса на труда , въззивният съд е съобразил закона и постоянната практика по неговото прилагане . Случая не поставя проблематика във връзка със закрилата по чл. чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ като институт на трудовото право , основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице .
Върховен касационен съд не приема довод за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по втория, общо поставен въпрос , свързан с фактическите и правни признаци , при които е налице задължение за извършване на подбор в случаите на съкращение по чл. 328 ал.1 от КТ , включително и по въпроса в чия тежест е доказването на съответните обстоятелства. По горните въпроси също има обемна и последователна съдебна практика , с която въззивното решение не е в противоречие. Това не се и твърди. Ето защо разрешеният от Благоевградски окръжен съд случай не дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания .
Следва да се присъдят посканите от ответната страна разноски , установени в размер на 50 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №277 от 14.05.2009, поправено с решение №1171 от 06.07.2009г по гр.дело № 303/2009г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда „Р. и. м.” гр. Б. да заплати на К. Г. Г. ат гр. Б. сумата 50 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .