О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 21.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №372/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по к. жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна п. , срещу решение № 1* от 16.11.2009г по гр.дело № 1815/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 2000 лева , по иск на П. Б. Н. на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ .
Постъпилата срещу решението к. жалба на П. Б. Н. в останалата част , е върната с разпореждане от 17.02.2010г.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,в конкретния случай, поради завишаване, съображения за което са заявени в жалбата . Като основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се изтъква принципно,че съдилищата дават противоречиви разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия на чл. 52 от ЗЗД ,за еднородни случаи ,като се явяват драстични разлики. , Приложени са решение от 19.02.2009 на СГС по гр.д. №771/2008г , реш. № 23от 03.02.2009г на ІІ г.о на ВКС и реш. № 37 от 11.02.2009г на І г.о на ВКС. По тези дала обезщетения на същото основание са определени в по-висок размер.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ , в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на Прокуратурата размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи, предвид тежестта на обвинението и предвид на това дали ищецът е бил задържан под стража , за какъв преиод и др. , при изследване на релевантните за това обстоятелства .
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд приложените решения не обосновават , тъй като не се касае за разлика в критериите по неговото определяне ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт,или правна норма. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК . Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за незаконосъобразност . Не може да се приеме поддържаната от Прокуратурата без каквито и да било аргументи теза , че конкретните факти по настоящето дело обосновават размер на обезщетението, по- нисък от присъдените 2000 лева, при положение,че по обвинение в престъпление по чл.310 ал.1 и чл. 308 ал.1 от НК производството е било прекратено поради изтекла абсолютна давност, а ищецът е бил и ефективно задържан под стража, повече от пет месеца .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 16.11.2009г по гр.дело № 1815/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е оставено в сила решение №2415 от 27.05.2009г по гр.д. № 2659/2005г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .