О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 05.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №72/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д. от гр. Ш. срещу решение от 12.11.2009г по гр.дело № 413/2009г. на Шуменски окръжен съд , с което след отмяна на решение №355 от 29.05.2009г на Шуменски районен съд по същество за отхвърлени исковете на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение ,възстановяване на работа и обезщетение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,по същество съображенията са във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,доколкото се твърди противоречие с възприетото в отделни решения на състави на Върховен касационен съд . В противоречие с практиката на ВКС при конкретните доказателства окръжният съд е приел за мотивирана съгласно чл. 195 ал.1 от КТ заповед ,в която дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал.1 т.5 от КТ не е конкретизирано по отношение на ощетеното лице при продажбата на стока в търговски обект по завишени цени, не е посочено кога е станало това . В подкрепа на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са цитирани и приложени решение № 1*/от 18.12.2001г,гр.д. 24/2001г, ІІІг.о на ВКС и реш. № 204 от 17.04.2003г на ІІІ г.о на ВКС. Материалноправният въпрос е дали нарушението по чл. 190 ал.1 т.5 от КТ е „резултатно” ,същият е и от значение за точното прилагане на трудовото право и закона.
Ответникът Т. О. гр. Ш. не е заявил отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
За да е законосъобразно дисциплинарното уволнение при основанието на чл. 190 ал.1 т.5 от КТ , не е било необходимо работодателят да установи нещо повече от това ,че като подавач- консултант в търговски обект на дружеството, лицето умишлено е подправило цените на дребно на конкретни и посочени в заповедта стоки , че е употребявала стоки(конфекция) от асортимента на търговеца ,след това са предлагани за продажба от наказаната като нови,както и че при тези обстоятелства в магазина са реализирани продажби на дребно . Посочената в този случай дата на съставяне на протокол, с което е констатирано състоянието на асортимента и цените в търговския обект, наред с установеното и посочено авторство на нарушението , обективират изискуемото по чл. 195 ал.1 от КТ съдържание на конкретното нарушение , не е необходимо работодателят да установява и сочи в самата заповед , колко и кои именно купувачи до този момент са били ощетени , като предпоставка и задължителен мотив при реализиране на дисциплинарна отговорност. Освен извършено при умисъл, нарушението по чл. 190 ал.1 т.5 от КТ следва да е и резултатно. В конкретен аспект това не означава , че работодателят следва да установи броя на ощетените клиенти или броя сделки при завишени цени , дори това да е възможно . Достатъчно е наличието на реализиран стокооборот при измама в цените, което е било установено по делото.
Като е дал разрешение в гореизложения смисъл Шуменски окръжен съд не е обективирал основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК . Приложените решения на ВКС,ІІІ г.о не подкрепят тезата ,че изтъкването на вредоносен резултат (ощетяване на конкретно лице ) при констатирано нарушение по чл. 190 ал.1 т.5 от КТ , е задължителен елемент на съдържанието на заповедта за наказание съгласно чл. 195 ал.1 от КТ. В приложените решения № 1* от 18.12.2001г,гр.д. 24/2001г, ІІІг.о на ВКС и реш. № 204 от 17.04.2003г на ІІІ г.о на ВКС се съдържат обобщаващи за практиката насоки по изискванията на закона за мотивираност на заповедта , но не са коментирани случаи ,свързани с фактическия състав на чл.190 ал.1 т.5 от КТ .
Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд , а в съответствие с нея по въпроса съдържанието на заповедта за уволнение и нейните мотиви . Решението не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по въпроса за признаците на състава по чл.190 т.5 от КТ , послужил като основание за дисциплинарно уволнение .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 12.11.2009г по гр.дело № 413/2009г. на Шуменски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .