О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 25.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №344/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ч”Е. срещу решение №635 от 22.10.2008г по гр.дело № 274/2008г. на Софийски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 12.02.2008г на Пирдопски районен съд , по същество е уважен иск на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въпросът за формалното съдържание на заповедта с оглед изискването за мотивираност по чл. 195 ал.1 от КТ –посочване на самото нарушение като факт и времето на извършването му , е разрешен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд ,като в случая Софийски окръжен съд е приел да липсват мотиви относно нарушението , щом в заповедта не е посочено кое конкретно задължение от длъжностната характеристика не е било изпълнено по смисъла на чл. 187 т.3 и т.5 от КТ. Аргументацията сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК доколкото и Софийски окръжен съд в решението си , и защитата на касатора в изложението ,се позовават на решение №204 от 17.04.2003г по гр.д. 2941/2001г на ІІ г.о на ВКС.
Ответникът по касационната жалба поддържа в отговор ,че длъжностни задължения по аналогия не могат да се налагат , а тъкмо това е сторил работодателя .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за съдържанието на заповедта по чл. 195 ал.1 от ГПК във връзка с посочването на нарушението по обективни и субективни признаци ,когато е допуснато от ръководител ,възложено му да следи за спазване правилата за безопасност ,е очертан в практиката на Върховен касационен съд , като и за този случай е изтъквано водещото значение на отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи състави на визираните в чл. 187 от КТ нарушения ,задължителен елемент на мотивацията . За случай , при който фактът на самото нарушение е посочен в заповедта – време , място на извършване , поведение на лицето , Върховен касационен съд приема доводите на защитата за противоречиво решаван в практиката поставеният съществен въпрос: отнася ли се към самото фактическо основание като необходимо съдържание на заповедта обема на нарушеното задължение, като изведено от съдържанието на длъжностната характеристика, определяща трудовата функция на конкретния ръководител и отговорностите му . Ето защо Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №635 от 22.10.2008г по гр.дело № 274/2008г. на Софийски окръжен съд .
Оставя касационната жалба без движение .
В срок едноседмичен срок от съобщението касаторът „Ч”Е. да внесе 318 лева държавна такса по сметка на ВКС
След изтичане на срока да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .