О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 25.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №693/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Н. от гр. С. срещу решение № 218 от 22.10.2008г по гр.дело № 305/2008г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 01.06.2007 г по гр.д. № 11732/2004г на Софийски районен съд, 29 състав Отхвърлен е бил иска му с правно основание чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди , претендирани като деликтно причинени от ответницата В. Д. Ч.. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват всички основания на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, извежда се въпросът за значението , което има протокол обр. № 16 от Наредба №6/1993г за приемане на жилища в завършен вид спрямо онези обекти в жилищна сграда , които не са посочени конкретно в него. Според решението на Софийски градски съд , сградата , а не конкретните апартаменти в нея, е била приета като завършен строеж от приемателната комисия по чл. 5 от цитираната наредба и това означава ,че е дадено разрешение за ползване на всички части на жилищния блок,включително апартамента, който не е посочен. Наличието на определение №560/27.12.2006г по ч. гр.д. 506/2006г на състав на Върховния касационен съд и коментираното в неговите мотиви обстоятелство ,че същия протокол обр. 16 не се отнася до ищцовия апартамент № 42, щом обекта не е описан , според защитата на касатора обуславя извод , че решението на СГС е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ,респ. налице е противоречиво решаван въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, а и същевременно въпрос по точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото . Допълнителен довод в същата насока е наличие на определение № 734/15.01.2003г по ч. гр.д. №4608/2002г на СГС ,с което са присъдени разноски в тежест на „Градостроител АД (член на приемателната комисия по същия протокол) по гр.д. №8002/2000г на СРС, водено от ищеца Н. за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,но конкретни съображения за връзка между въпроса за разноските по това дело и мотивите на атакуваното сега въззивно решение, не са развити .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК посочва и коментира въпроси , които нямат отношение към основанието на иска ,разгледан от съдилищата и отхвърлен като недоказан с решаващ мотив , че липсва противоправно и виновно поведение на привлечената ответница – физическо лице ,че липсават каквито е да било доказателства за вреда , а извод за причинна връзка между действията или бездействията на ответницата (напр. че не е подписала протокола с особено мнение )и заявените с иска вреди въобще не може да бъде направен. . Без да има отношение към спора по делото , инцидентно коментирания в различни по степен съдебни актове и в различни аспекти материалноправен въпрос не може да даде основание за допускане до касация . При това ищецът не поставя въпроса за невключването на обект №42 в протокола за държавно приемане като свързан с конкретна норма материалноправен въпрос ,а общо предвид значението на този на факт , но без се да конкретнизира правоотношението .
В мотивите на атакуваното решение въпросът за последиците от невключването на апартамент № 42 в протокола по наредба № 6/1993г за държавно приемане, е обсъждан в аспекта , свързан с деликтното основание на претенцията В мотивите на приложеното по делото определение №560/27.12.2006г по ч. гр.д. 506/2006г състав на Върховния касационен съд е коментиран въпроса за евентуалното вземане за недостатъци спрямо строителя и преклудирането му , при това отново не като решаващ въпрос . В производството по ч. гр.д. 506/2006г на ВКС е било прието ,че Н. няма правен интерес да оборва истинността на процесния протокол (акт № 16 от 17.11.1996г.)по реда на чл. 97 ал.3 от ЗЗД , а в настоящия спор се приема същият ищец да не е доказал вреди от изготвянето му при това съдържание, както наред с това да не е доказал и деликтно поведение на ответницата , участвала в съставянето на документа .
Двете разрешения не са от естество да метериализират противоречиво разрешен въпрос по смисъла чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , а не се касае и за необходимост от отстраняване на неястнота или запълване на празнота в закона по тълкувателен път , която да се яви от значение за изхода на спора и поради това да обоснова допускане до касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № решение № 218 от 22.10.2008г по гр.дело № 305/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .