О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 16.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1813/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „З”срещу решение № 633 от 19.10.2009г по гр.дело № 909/2008г. на Врачански окръжен съд , с което е след отмяната на решение на Врачански районен съд по трудов спор , е отхвърлен изцяло иска на касатора по чл. 207 ал.1 т.2 срещу И. М. И. за реализиране на пълна имуществена отговорност при липса на неотчетени материални ценности . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,като доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.1 следва да се квалифицират по този ред . Изтъква се на първо противоречие на постановеното решение с решения от трайната практика на ВКС,цитирани и приложени Поддържа се противоречиво решаване на „един и същи въпрос” в приложените решения на други въззивни съдилища . По идентични казуси отчетническа отговорност е реализирана ,докато в обжалваното решение Врачански окръжен съд е приел ответника да няма качеството отчетник. Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като съдилищата нееднозначно тълкуват доказателствата , обуславящи пълна имуществена отговорност .
Ответникът И. М. И. оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК в действителност е формулиран общ въпрос на материалното трудово право , свързан с основанието съдилищата да приемат за установено качеството на едно лице като отчетник . Този въпрос е изяснен в последователната практика на ВС на БР и ВКС,а приложените решения от нея не сочат да е дадено противоречиво разрешение при идентични с настоящия случаи , както се поддържа . В решение №1148 гр.д.3866/2007г на ВКС е ангажирана отговорност на отчетник, ,нарушил изрична инструкция за счетоводство и отчитане на експлоатационни приходи в системата на БДЖ . Настоящият ответник не е изпълнявал подобна дейност и не е бил подчинен на същите или подобни правила. От него се търси неотчетени основни средства , ДМА на предприятието и производствени мощности. Приложеното решение по гр.д. №117/2008 на МОС е неотносимо, в него е коментиран случай на неотчетени авансови парични средства . Приложеното първоинстанционно и въззивно решение №60 от 12.02.2009г на ВОС ,вкл. определението на ВКС за недопускане до касационно обжалване, са постановени при различна фактическа обстановка . Ангажирана е била отговорността на отчетник относно липса на материални ценности въз основа на представен и воден личен картон ,по който не е извършено отбелязване. Значението на личния картон като свидетелство за получаване при условията на отчетност е подчертано и в приложеното определение № 940 от 17.07.2009г на ВКС, изтъкнато е като решаващо съображение и в приложеното решение № 34 от 22.08.2008г на ВОС . В настоящия случай обаче се търси отчет от бивш ръководител, въз основа на подписани от него фактури при закупуване на машини ,същите приети и описани като актив на предприятието с нарочни актове на приемателна комисия , председателствана от ответника . На тези приемателни актове от комисия на предприятието ищецът основава иска си , а не на отбелязвания по „личен картон” , какъвто и в настоящия случай е имало воден на името на ответника , но единствено за предаване и връщане на работно облекло и инструменти . Представеното решение №990/2005 г на Великотърновски окръжен съд също не подкрепя довод за противоречие с приетото от Врачански окръжен съд по обжалваното решение . С приложеното решение е отхвърлен иск на основание чл. 203 ал.2 от КТ, отхвърлено е и евентуалното основание за ангажиране на отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 от ГПК в конкретния случай поради това ,че не е била представена длъжностна характеристика и не е установено в процеса качеството отчетник . В настоящия случай ищецът е поддържал това качество да е налице предвид общо посочени и неправилно тълкувани от него в длъжностната характеристика задължения по опазване имуществото на работодателя съгласно чл. 126 т.8 от КТ . Разрешението ,че подобно съдържание на длъжностната характеристика ,т.е формулиране на общо , произтичащо от закона задължение по опазване на имущество не е възлагане на конкретни отчетнически функции по смисъла на чл. 207 ал.1 от КТ, съответства на точния смисъл на закона и Върховен касационен съд не приема довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Не са основание за допускане до касационно обжалване и съображенията , свързани с тълкуване съдържанието на длъжностната характеристика като писмено доказателство . За да ползва благоприятния с оглед ангажиране на пълна имуществена отговорност режим по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ (освобождаване от тежестта да доказва произхода на щетата ), работодателят категорично следва да установи качеството на ответника : лице , на което е възложил като трудово задължение да събира, съхранява разходва или отчита претендираните липсващи ДМА. Чрез фактически и правни доводи в защита , но не и като основания на иска си , касаторът е навел обстоятелства по смисъла на чл. 203 ал.2 от КТ (напр. че стари машини ,задбалансови ДМА са фактурирани от ответника като новозакупени, без това реално да е така ), но за да бъде ангажирана пълна имуществена отговорност по този ред , работотодателят следва да се наеме да докаже тези твърдения ,като предяви иск на съответното основание.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 633 от 19.10.2009г по гр.дело № 909/2008г. на Врачански окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .