О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 08.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1695/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна п. , срещу решение №972 от 19.06.2009г по гр.дело № 2622/2008г. на Софийски апелативен съд в частта е оставено в сила първоинстанционното решение №8 от 20.02.2008т по гр.д. № 550/2007г на Софийски градски съд , по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата на 1500 лева , по иск на З. Д. В. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ. С решението си Софийски апелативен съд е намалил наполовина присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,като тезата на касатора е ,че въпреки повдигането на обвинение,за което ищецът е изправен пред съд и признат за невиновен ,обезщетение не се дължи , тъй като преки вреди не били доказани.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпрос на процесуалното право, свързан с доказателствената тежест за ищеца да установи конкретна вреда и същият е решаван противоречиво. Приложени са решения на Сливенски , Разградски и Ямболски окръжни съдилища,с които искове на същото основание са отхвърляни като недоказани. На следващо място , като противоречиво решаван се изтъква въпрос на материалното право, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД Според Прокуратурата присъденият размер е завишен и в противоречие с практиката, респ. налице са противоречиви разрешения . Приложени са № 1* от 12.02.2008 г на ІІІ г.о , ,реш. №145 от 14.04.2009г на ІІ г. на ВКС и др., спрямо които и в обосновка на допускане на касационна проверка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест , доказателствените средства и преценката на доказателствата , въз основа на които съдът изгражда изводите си на наличие на вреда ,настоящият случай не поставя. Основанието на иска по чл. 2 т.2 е безспорно установено , ищецът е ангажирал гласни доказателства, като показанията на разпитания свидетел съдът е преценил. Повдигането на обвинение спрямо гражданин и внасянатето на обвинението пред съд засяга неимуществената сфера на обвиняемия , действително въпрос на конкретно доказване е в каква насока и в каква степен. Даденото от Софийски апелативен съд разрешение не обективира противоречиво решаван процесуалноправен въпрос в тази насока, изводът за наличие на конкретно по естеството си вреда (неприятни изживявания , притеснение , дисконфорт) ,която е в причинна връзка с повдигнато обвинение , по което ищецът е признат за невинен ,е изграден по доказателствените правила. Така въззивният съд е посочил кои вредоносни последици отнася към състава на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ.
Върховен касационен съд не приема довод за допускане до касационно обжалване и по втория въпрос. Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ, в които при определени предпоставки за отговорност на Прокуратурата, размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства и с оглед константното в практиката разбиране ,че неимуществените вреди са индивидуално определяеми .
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените съдебни решения не обосновават, тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд , постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите касационни оплаквания за неправилно интерпретиране на доказателства. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика при определяне на обезщетението по размер критерии .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №972 от 19.06.2009г по гр.дело № 2622/2008г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е оставено в сила решение от 20.02.2008т по гр.д. № 550/2007г, СГС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2