О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 06.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №199/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. С. Ч. срещу решение №165 от 11.07.2008г по гр.дело № 330/2007г. на Ловешки окръжен съд , с което в обжалваната част ,след отмяна на първоинстанционното решение №308 от 22.10.2007г на Тетевенски РС , касаторът е осъден да заплати 1832лв пропуснати доходи в полза на собственици на земеделски имот , на основание чл. 59 от ЗЗД . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва материалноправният въпрос по квалификацията на спора и основанието на иска , разрешен от Ловешки окръжен съд в противоречие с отграниченията по Тълкувателно решение № 85 от 02.02.1968г на ОСГК и практиката на Върховния касационен съд. В случая искът е разгледан по чл. 59 от ЗЗД , за неоснователно обогатяване , което е недопустимо при положение , че претенцията е имала основанието по чл. 93 от ЗС . Основанието по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК се навежда заедно с основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и като аргумент се прилага решение № 87 от 01.10.2003г на Бургаски апелативен съд .
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се коментира същественият материалноправен въпрос по основанието на парични претенции , предявени от собственик на имот спрямо държател, който е в имота без да е допускан от собственика, т.е на извъндоговорно основание. Въпросът за разграничаване на претенцията за добиви по чл. 93 от ЗС спрямо института на неоснователното обогатяване, е изяснен в задължителната и незадължителна практика на Върховния касационен съд, част от която е цитирана в изложението , но разрешението на Ловешки окръжен съд по случая , не дава основание за поддържания от касатора извод за противоречие с тази практика. Искът е бил за пропуснатата полза, от която собственикът е лишен за конкретен период , тази пропусната полза е доказвана по средната пазарна цена на конкретния добив от селскостопански имот, така е и присъдена. Искът не е бил предявен за връщане на конкретен добив , получен от държателя, но следващ се на собственика , с което в настоящия случай не е поставен и въпрос за разглеждане на претенцията на основание чл. 93 от ЗС ,вместо на основанието по чл. 59 от ЗЗД . Приложеното решение на Бургаски апелативен съд № 87 от 01.10.2003г също не обективира противоречиво решаван въпрос. В него е коментирано ,че държателят на имот може да уреди отношенията си със собственика в съответствие с договора , а при липса на такъв са цитирани и трите възможно приложими института: правилата на чл. 93 от ЗС, правилата за водене на чужда работа без мандат и тези за неоснователното обогатяване. Кой от тези институти ще е приложим за всеки конкретен случай , следва от обстоятелствата по спора . В оспорване на тези обстоятелства , наведени от ищеца с исковата молба и предмет на доказване в процеса ,касаторът извежда проблематика по тема, която няма отношение към изхода на делото.
В заключение , доводите за постановено решение в противоречие със задължителната или константната практика на ВКС по въпроса за основанието на иска по чл. 59 от ЗЗД вр. чл. 93 от ЗС ,са неоснователни .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №165 от 11.07.2008г по гр.дело № 330/2007г. на Ловешки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .