О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1650/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. , чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №783 от 30.06.2009г по гр.дело № 1110/2009г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено присъденото на първа инстанция обезщетение и е присъдено допълнително ,до размера на сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 т.2 от ЗОДОВ , както и по касационна жалба на С. П. И. срещу решение №783 от 30.06.2009г по гр.дело № 1110/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е оставено в сила решението от 19.02.2009г по гр.д. 771/2008г на Софийски градски съд по отношение на отхвърления до пълния предявен размер иск за вреди от 250 000 лева, на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ
Към жалбата на П. на Р. Б. е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпрос на материалното право, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и противоречива практика , изразяваща се в присъждане на различни по размер обезщетения при еднородни случаи. Приложени са решения от практиката на отделни състави на ВКС и ВтАС по които за обвинение в тежки умишлени престъпления по чл. 2 т.2 ЗОДОВ е потвърждавано обезщетение в по- малък размер
Изложението към касационна жалба на С. П. И. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ и се поддържа същия довод , за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 по въпроса за справедливостта на размера на присъденото обезщетение ,решаван противоречиво от съдилищата
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби , предвид конкретно определеното по настоящето дело парично обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ , при който случай в преценката за справедливост съдът е изтъкнал като водещо съображение изключително дългия период от време ( 14 години) за който е продължило наказателното преследване по повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление . Настоящият състав на Върховен касационен съд прима доводите и на двете страни за наличие на посоченото основание, по въпроса в каква степен горното обстоятелство е относимо към критерия на чл. 52 от ЗЗД , макар изложенията по насрещните касационни жалби да не са издържани откъм конкретност в обосновката си по допускане на касационно обжалване. Постановяването на различни по размер обезщетения ,с оглед приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи , не са достатъчен довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК , но атакуваното решение поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД с оглед критерия при завишаване на размера .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №783 от 30.06.2009г по гр.дело № 1110/2009г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .