О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 10.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1796/2009 г.
Производството е по допускане чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. А. чрез адв. Р срещу решение № 10 от 24.03.2009г по гр.дело № 1/20097г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение от №216 от 17.10.2008г по гр.д. № 477/2004г на Бургаски окръжен съд и са отхвърлени исковете на касатора за осъждане на ответниците да заплатят разделно припадащия им са дял от разходи и дейности в тяхна полза до размера на правата им от 2/3 в реализирано право на строеж на страда, същите (отводнителни работи ) осъществени като необходими в дворното място от лице , прехвърлило своите вземания на ищеца с договор за цесия . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 се посочва процесуалноправен въпрос, свързан с дадената от съда правна квалификация на обстоятелствата по иска. Въззивният съд е приел да е обвързан с посочената от ищеца квалификация, вземанията да произтичат от основанието по чл. 30 ал.3 от ЗС или по чл. 72 ал.2 от ЗС . В рамките на поставения въпрос не се сочи каква друга правна квалификация е следвало да се приеме при изложените с иска обстоятелства и петитум , когато се иска присъждане на „необходими и неотложни разходи във връзка със запазването на основите и целостта на сграда” които са били СМР по изграждане на дренажна система и „довършителни работи” . Приложени са решение №234 от 23.02.2001 Vг. На ВКС и решение №688 от 09.07.2003г ІV г.о ва ВКС.
Според изложението решението е в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по материалноправния въпрос за кръга легитимирани лица имащи право и основание да искат заплащане на необходими и полезни разноски и подобрания в недвижим имот. Цитирано е ППВС №6 от 27.12.1974г в обосновка на теза , че нашето право и задължителна тълкувателна практика не допуска дадените от въззивния съд стеснени тълкувания , а изисква разходите без основание за сметка на облагодетестваните лице да бъдат възстановени .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Квалификацията , при която са разгледани претенциите на касатора на първа инстанция , е възприета и в постановеното от Бургаски апелативен съд решение предвид обстоятелството ,че в исковата молба и в хода на делото е поддържано прехвърлителката на предявените вземания да е съсобственик , това качество е посочено и оглед легитимацията на ответниците . При тези обстоятелства , като са обсъдили основанието на чл. 30 ал.3 от ЗС ,съдилищата не са се отклонили от задълженията си и противоречие с приложената практика по решение №234 от 23.02.2001 Vг.о на ВКС и решение №688 от 09.07.2003г ІV г.о на ВКС и др. , не е обективано . На цитираното право основание искът е отхвърлен поради това ,че прехвърлителката по договора за цесия А. А. не е доказала да е съсобственик с ответниците в имота , който се твърди да е запазен поради нейните разноски и дейности . Придобивно основание на А. е било установено като нищожно в друг процес и освен поради този факт , искът е бил отхвърлен и поради липса на доказателства последната да е извършила разноски или заплатила изтъкнатите дейности , при неангажиране на доказателства за размера на действителните разходи. Освен това заявените СМР не са приети за доказани откъм неотложност и необходимост за запазване на сградата, така е отговорено на ищцовите твърдения . Тъй като претенцията е за „необходими за запазване на вещта разноски”, разгледано е и правното основание на чл. 72 ал.2 от ЗС отново за да се приеме ,че прехвърлителката по цесията не е имала качеството на подобрител с право на вземане в размера на стойностите , които претендира . За да отрече претенцията и на това основание , решаващият съд не е изтъквал липсата на участие в собствеността , както касаторът възприема атакуваните от него мотиви , с цел да обоснове противоречието им по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Поради това Върховен касационен съд не възприема довод за противоречие на атакуваното решение със задължителната или незадължителна практика на ВС на РБ и ВКС, както по процесуалния въпрос за разглеждане на иска на предявеното основание , така и по материален въпрос . Един е случая , при който ищецът неоснователно претендира свои права въз основа на заявени от него фактически основания , които не се установяват в процеса, а друг е случая , при който фактическите основания на едно възникнало и претендирано право са обстоятелствено изложени, но съдът не ги е подвел под съответната квалификация и това се е отразило на решаващата му дейност . Ако дадените от закона правни разрешения за хипотези на имуществено разместване при липса на основание не са задоволявали ищеца и поради това последният основе иска си на факти, които не докаже по делото , то конкретното съдебно разрешение в подобен случай нито поставя проблематика по процесуалния въпрос за предявеното основание , нито има отношение към материалните въпроси на правото , кометнирани в цитираното ППВС №6 от 27.12.1974г .
Предвид гореизложеното , касационно основание по допускане на жалбата за разглеждане не е налице и не се аргументира.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 10 от 24.03.2009г по гр.дело № 1/20097г. на Бургаски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .