О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 09.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №489/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „А” ЕАД , гр. С. срещу решение от 18.12.2009г по гр.дело № 1579/2008г. на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 05.03.2008г по гр.д.10543/2007г на Софийски районен съд с което на формално основание , поради несъобразяване с особената закрила по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ ,са уважени исковете срещу касатора по чл. 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ ,възстановяване на работа и обезщетение . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по прилагане на закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ ,за случай при който работникът не е оказал съдействие на работодателя ,за да изпълни по последният задължението си по Наредба №5 от 20.02.1087г. във връзка със закрилата по Кодекса . . Цитирано е решение № 1* от 13.02.2004г на ІІІ г.о. на ВКС в този смисъл , като поддържаната от касатора обосновка сочи на обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК . Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпроса необходимо ли е лицето да се лекува или води на диспансерен отчет за да се приеме ,че страда от посоченото в Наредба №5/1987г заболяване ; следва ли да има доказателства към момента на уволнението за това и ако те липсват ,ползва ли се лицето от закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ
Ответникът по жалбата не е заявил писмен отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Даденото от въззивния съд разрешение за случай , при който работодателят е предприел уволнение на работник , без да знае за онкологичното му заболяване до връчването на заповедта за уволнение , но и безспорно без да постави предварително на работника въпрос за обстоятелствата , свързани със закрилата по чл. 333 ал.1 т.1 от КТ, е в съответствие с трайната практика на Върховен касационен съд ,което разрешение се основава на неизпълнение задължението на работодателя предварително да се информира и влече за последица отмяна на заповедта за уволнение, на формално основание . Мотивите на цитираното решение № 1* от 13.02.2004г , ІІІ г.о. на ВКС коментират случай , във който при наличие на поискване , работникът не е представил медицински документи , че се лекува или води на диспансерен отчет. В настоящия случай работодателят безспорно не е предприел постъпки да се информира предварително , не е изискал никакви данни ,чрез анкета или по друг начин ,включително не е поискал и да се съобрази с твърденията на работника, преди още заповедта за уволнение да влезе в сила ,поради което и въпросът за „липса на доказателства” не се явява от значение за изхода на спора ,щом оспорваното заболяването е установено в хода на делото и е налице хипотеза на закрила по чл. 333 ал.1 от КТ.
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с общо изведените в изложението въпроси по прилагането на чл. 333 ал.1 от КТ , съответно не приема и доводите , че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.12.2009г по гр.дело № 1579/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .