О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 07.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №96/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Х. и С. Х. чрез адв. С срещу решение от 28.07.2009г по гр.дело № 3748/2007г. на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 27.07.2007г по гр.д.17012/2003г на СРС . В обжалваното от двамата касатори решение по същество е призната за установена исканата от Е. А. К. нищожност на алеаторен договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в една част поради липса на съгласие , а в друга поради липса на основание . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва процесуалниоправния въпрос за нарушение на диспозитивното начало , недопустимо произнасяне на съдилищата при непредявено основание на иска , поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид противоречие с ТР №1/2001г ОСГК ,както и приложените решения №345 от 04.10.2002г Vчл. с-в ГК ,реш. №1092 от 16.03.2009г ІV г.о ,,реш.от 31.10.2005 гр.д 1358/2004 ІV г.о и др. Поставени са и материалноправни въпроси , първата група от които засягат съдържанието на упълномощителна сделка ,въз основа на която пълномощникът действа при прехвърляне на имота в своя полза . Като противоречиво решаван е изведе въпросът за общото или изрично упълномощаване при прехвърляне на имот ,предвид обема представителна власт , а от тук и съгласието на представлявания . Касаторите се позовават на противоречие между решение №2037 от 11.05.2009г на СГС и решение №2102 от 17.01.2003г на ВКС . Следващата група материални въпроси , по който се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е липсва ли основание при алеаторен договор, сключен когато тежко заболяване на прехвърлителя е известно ,при конкретизирани от касаторите (въпроси №4,5,6) обстоятелства. Изтъква се решение №1042 от 29.12.2006г ІІ г.о ,решение №888 от 30.12.2005 на ВКС ,ІІ г.о и решение №2037 от 11.05.2009г на СГС като довод за противоречиви разрешение Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по горните въпроси .
Срещу решението в частта ,с която е потвърдена отмяната на нот.акт №195 т.Ін.д. № 181 /2003г,но във връзка с мотива ,че основание за нищожност на акта е именно липсата на съгласие от страна на прехвърлителя в него,касационна жалба е постъпила и от ищеца по делото Е. А. К. . Според касатора неправилно е прието ,че при упълномощителната сделка е имало формирана воля, дадени са погрешни квалификации Изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК защитата на касатора разбира като „ две алтернативно заявени основания за касационна отмяна” ,по въпрос относно „неизпълнение на служебното задължение на съда ,а именно става въпрос за грешките във фактическите констатации”Довод за наличие на някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК изложението не съдържа .
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
По касационната жалба на Ц. Н. Х. и С. Х. , съображенията са следните :
Постановеното решение не поставя въпрос за недопустимо произнасяне . Основанието на един иск за нищожност е предявено тогава , когато ищецът е изложил фактите,от които произтичат твърденията за недействителност. В настоящия процес това е сторено и съдът преценява дали изложените факти , когато са установени , обективират липса на съгласие, липса на основание на сделката (чл. 26 ал.2 ЗЗД ) или противоречие със закона (чл. 26 ал.1 от ЗЗД ). Съдилищата в случая са съобразили съответна на фактите по иска (а не на доказателствата в процеса ) квалификация. Същото е указано и в приложените от касатора примери от практиката на ВКС,напр. реш. №1092 от 16.03.2009г ІV г.о, реш.от 31.10.2005 гр.д 1358/2004 ІV г.о , но защитата на касатора заема избирателно само част от мотивите на тези решения . По молбата за уточняване и изменение на иска във фаза на въззивно обжалване ,Софийски градски съд е съобразил ТР №1/2001г ОСГК , а не е постановил в противоречие с него. Твърденията за недопустимо произнасяне ,т.е не по заявеното основание ,приравняват основанието на иска с неговата правна квалификация . По този въпрос не е допуснато постановяване на решение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, нито се налага извод за противоречиви решения по смисъла на чл. 280 т.2 от ГПК .
Същото съображение следва да се изтъкне и във връзка с материалноправните въпроси , предмет на изложениетопълномощителната сделка за разпореждане с недвижим имот може да съдържа разрешението упълномощеният да определи вида разпоредителна сделка , цената в случай на продажба, условията на възмездност ( напр. да продаде или прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане ) , включително да договаря съм със себе си, но няма противоречива практика по въпроса ,че упълномощаването следва да съдържа изрично тези волеизявления и ако се касае за алеаторан договор, то прехвърлянето на имота срещу вече полагани в минало време грижи , изисква конкретно овластяване ,тъй като се основава на признание на факт . В приложеното като пример за противоречива практика решение № 2* от 11.05.2009г на СГС, ІV В състав , по повод обема представителна власт е изтъкнато наличието на „изразена (в пълномощното) воля за сключване на сделката при посочените условия ,вкл. срещу вече престирани в миналото грижи ,които са материално благо,което същата (прехвърлителката) признава да е получила ” . В случая по настоящето дело пълномощното не е имало това съдържание , поради което и в съответствие с трайната практика е прието ,че за една част сделката е сключена извън представителната власт , т.е липсва съгласие на прехвърлителя. Съдебна практика в подкрепа на поддържаната в изложението теза не се предствая. Наличието на постановено от друг състав на ВКС определение по реда на чл. 288 от ГПК поначало не е довод в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен правен въпрос. Неоснователни са и доводите за допускане до касационно обжалване по формулираните група въпроси ,свързани с преценката за липса на основание при алеаторни договори ,сключени при близка и очаквана смърт на прехвърлителя. В трайната практика на Върховния съд ,от която цитираното решение № 2* от 11.05.2009г на СГС не се отклонява и в тази насока , независимо от крайните изводи по основанието на иска. Изтъква се значението на определено знание у приобретателя, че срещу прехвърлената собственост няма да престира нищо или почти нищо в бъдеще( така приема и решение №2037 от 11.05.2009г на СГС, виж стр. седма от мотивите). В настоящия случай решаващо е преценено, че снабдената с пълномощно да прехвърли имота на себе си, не само е знаела за горните решаващи обстоятелства, но и се е надпреварвала с времето в сетните часове от живота на прехвърлителя, като при оформянето на сделката е изпреварила смъртта му с няколко часа. Преценката , която съдилищата са направили при тези обстоятелства,не поставя проблематика по правен въпрос с оглед поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 от ГПК .
По жалбата на Е. А. К. съображенията за недопускане до касационно обжалване са следните :
При липсата на изложение в съдържателен аспект ,се развиват съображения по смисъла на чл. 218 ал.1 б. „в” от ГПК (отм) , липсва конкретност на изведения въпрос съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК нито доводи за относимост към някоя от хипотезите на т. 1 – 3 на същата алинея . В изложението недопустимо се смесват институтите на отмяна на нотариален акт съгласно чл.431 ал.2 от ГПК (отм) в съдебния диспозитив , нищожност на нотариално действие и произнасянето по иска за нищожност на сделката . От изложението става единствено ясно , че касаторът не е доволен от мотивите на обжалваното въззивно решение в една част , при това по въпрос , който няма връзка с изрично обжалваната част на съдебния диспозитив за отмяната на нотариален акт №195 т.І н.д. № 181 /2003г.
Липсва основание да допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и по двете жалби, разноските остават за страните , както са направени . Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.07.2009г по гр.дело № 3748/2007г. на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .