О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
София, 01.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело №1123/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГП. .
Образувано е по касационна жалба на Г. К. М. срещу решение № 180 от 17.02.2009г по гр.дело № 2224/2008г. на Варненски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 16.03.2004г по гр.д.7859/2003г на Варненски районен съд по същество е отхвърлен иск на касатора за отмяна на уволнението като незаконосъобразно поради несъобразяване с критериите на задължителния в случая подбор по чл. 329 от КТ . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за прилагането на чл. 329 от КТ относно произтичащата от закона изчерпателност на двата икономически критерия и съдържанието им ,приложени са решения №1931 по от07.12.2006г на ІІІ г.о.на ВКС, решение 1929/2006 по гр.д. 579/2004г на ІІІ г.о. ,реш. №1888 от 12.03.2007г и №744 от 17.07.2006г на ІІІ г.о на ВКС .
Ответникът П. „ Н. ”” гр. В. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор, подкрепя доводите си с прилагане на практика на ВКС по чл. 288 от ГП. и счита , че приложените от касатора решения нямат отношение към спора по делото.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на въпроса за критериите при подбор в изложението на касатора се основава на твърдението , че в случая въззивният съд е„заместил” работодателя в задължението по чл. 329 от КТ , тъй като е приел уволнението поради съкращение на щата за законосъобразно, без да е доказано съобразяване с икономическите законови критерии при подбор .
В действителност , както съображенията на съда, така и данните по делото , са други – подборът е бил задължителен , но той е извършен . Критериите за преценка са установени на база пригодност да се изпълняват задачи , свързани с работата , социални съображения не са били възприети при подбора , макар и семейното положение на подлежащите на съкращение да е било обсъждано, както сочат свидетелските показания. Квалификацията на двамата шофьори като водачи на ППС е била еднаква ,при което решаващо се е оказало кой работи по-добре. Предвид естеството на трудова заетост в кооперацията , при липса на ангажираност шофьорът има задължението да участва в поддръжката на МТБ . Решаващи при подбора са се оказали не само уменията и нивото на изпълнение на работата във връзка с така заеманата длъжност по щат – в тази насока и двамата работници са преценени положително,но и допълнителните умения, преценката за това кой от двамата е по- полезен за работата в предприятието като цяло .
Възприемайки този решаващ мотив при подбора за законосъобразен , въззивният съд не е постановил решение в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика,в която е изведен по- общия въпрос кога подборът е задължителен и каква е рамката на съдебния контрол за законосъобразност . По същество касаторът оспорва преценката на работодателя , че предпочетеният работник се е справял по- добре с работата , съответно е по- пригоден за нея.
Доводът за налиичие на основание 280 ал1т.1 от ГП. не следва да бъде възприет. Персоналната преценка по показателите изпълнение на поставените задачи , не ограничава работодателя да съпоставя само основните, произтичащи от длъжностната характеристика резултати, при положение,че на шофьора се разчита и за други дейности . Предпочитание , изтъкващо като свое основание този показател в преценката – при равни други показатели , не представлява незаконно игнориране на икономическите критерии на чл.329 КТ .
Приложените съдебни решения от практиката на Върховния касационен съд не обективират обратни на даденото от Варненски окръжен съд разрешение в горния смисъл. Преценката какви да бъдат конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест , е на работодателя , съдът не се намесва в нея. Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГП. по въпрос на трудовото право .
Следва да се присъдят разноските на ответника в това производство в размер на 150 лева .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 180 от 17.02.2009г по гр.дело № 2224/2008г. на Варненски окръжен съд
ОСЪЖДА Г. К. М. да заплати на П. „ Н. ”” гр. В. сумата 150 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .