О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
София, 13.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1380/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. от гр. В. срещу решение № 640от 15.05.2009г по гр.дело № 517/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.02.2009г по гр.д.5900/2008г на Варненски районен съд,постановено по трудов спор . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за тълкуването и прилагането на критериите на чл. 329 от КТ за предимство и елиминиране при подбор ,във връзка с обективните им признаци. Приложените решения №2103 по гр.д. 2453/2001г на ІІІ г.о. на ВКС ,както и решения от практиката на Окръжен съд Велико Търново ,сочат на квалификация във връзка с обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 1 , евентуално т.2 от ГПК , предвид така поддържаната от касатора обосновака . Като правен въпрос се поставя пренебрегването на двата критерия чрез тенденциозна и некомпетентна преценка Ответникът В. о. – Варна оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор , подкрепя доводите си с прилагане на съдебни решения от практиката на ВКС .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на въпроса за критериите при подбор се основава на твърдението ,че в случая съдилищата неправилно са приели за законосъобразна конкретна преценка на работодателя и по двата показателя във връзка с икономическите критерии ,т.е от една страна квалификацията и от друга това кой работи по- добре,но преценката била необективна и тенденциозна. В действителност , предвид данните по делото ,съдът е констатирал стриктно придържане към критериите за подбор, същите утвърдени съвместно със синдикалната организация като брой показатели ,във вид на „формула”, изцяло в обема на двата критерия на закона. По- висока квалификация (дадени допълнително 0,5 точки)е била приета по отношение на лица , представили документ за завършени курсове и допълнителни умения във връзка с работата ,ищецът не е между тези лица . Изяснен е бил и механизма , по който е дадена и съобразена оценката за това кой работи по- добре . Тази персонална преценка на комисията, възприета от работодателя при съкращението, касаторът оспорва като тенденциозна и некомпетентна , т.к. членовете на комисията не познавали работата му Тезата е, че решението на работодателя кой да бъде съкратен при горните обстоятелства,съответно потвърждаване на подобно съкращение от съда, представлява незаконно игнориране на посочени в закона икономически критерии на чл.329 КТ
Това разбиране е неправилно , а приложените решения от практиката на Върховния касационен съд и ВТОС , не обективират обратни на даденото от Варненски окръжен съд разрешение. Изискването да се съблюдава критерият квалификация не е развнозначно с това да се възприеме като водещ дългогодишния стаж сам по себе си, работодателят може , а и следва да съобразява кои работници са повишили квалификацията си в насока , подпомагаща работата им . Критерият на закона не е тъждествен с формалното подреждане по признак продължителност на стажа , решение №2103/2003гна ВКС не подкрепя довод за подобна практика на Върховния касационен съд. Приложените три решения от практиката на ВТОС , в които е изтъквана тежестта на работодателя по позитивен път да установи правомерността на своята преценка за подбор , не обективират противоречие с обжалваното решение. В практиката си ВКС е подчертавал, че двата икономически критерия на закона винаги намират проява и развитие в конкретни показатели за преценка, при която именно конкретност , работодателят има законовата възможност да съобрази кое е по-добре за работата, предвид нейното естество. Преценката какви да бъдат конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест , е на работодателя , съдът не се намесва в нея и няма нормативно предписание, според което водещ при атестирането следва да бъде един или друг показател или елемент . Така в едни случаи решаващ ще се окаже опитът или степента на обща или специална образованост , в други ще е решаваща пряката резултатност при изпълнението на задачи , а в трети случай най-голяма тежест ще има способността за работа в колектив . От тези разлики не следва , че преценката е тенденциозна и незаконосъобразна.
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК по въпрос на трудовото право , съответно не възприема доводът за относимост на случая към посочените основания за допускане до касация .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 640от 15.05.2009г по гр.дело № 517/2009г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .