О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 26.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на С. К. Р. чрез адв. Х срещу решение №944 от 08.07.2009г. по гр.дело № 1068/2009г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решението от 23.02.2009г по гр.д. 3782/2006г на Софийски градски съд , по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди . В изложението по допускане на касационно обжалване посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По първото основание са цитирани решения на отделни състави на ВС на РБ и ВКС с довод ,че при обжалвания акт са нарушени основните принципи на института непозволено увреждане, като противоправността е отъждествена с вината и неправилно е направен извод за липса на причинна връзка (реш. №2032-72 Іг.о , реш. №2952-72-Іг.о ВС ). В противоречие с практиката на ВС на РБ (реш №1132-92-ІVг.о) е прието причинната връзка да не е пряка , щом вредата не е пряка. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за обсъждане на оплакванията във въззивната жалба .
От страна на ответниците отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК защитата на касатора поставя като правен въпрос изводите на съда за липса на противоправност в поведението на ответниците, сезирали разследващите органи с твърдения ,довели до образуване на дознание от І РПУ на СДВР срещу ищеца и повдигане на обвинение за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Досъдебното производство е било прекартено от Софийски районна прокуратура поради недоказаност на обвинението. Като е приел ,че действие по подаване на сигнал до разследващи органи с твърдения за престъпление би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право и че за да се приеме за противоправно подобно поведение, състав на набедяване, респ. злоупотреба от страна на тъжителя следва да бъде установена от субективна страна включително , а не умишлена вина да се предполага , въззивният съд не е дал противно на константната и задължителна съдебна практика разрешение. Сезирането на правоохранителни органи от страна на гражданите е тяхно право и в случай ,че не се установи от субективна страна умисъла, криминализиран в съставите на гл.VІІІ раздел ІІІ от НК, нито злоупотреба с право в по- обща хипотеза , извод за превратно упражняване на права от страна на тъжителя,съответно и основание за възникване на гражданска отговорност за вреди от деликт, не е налице. В тази смисъл са и мотивите на Софийски градски съд, което не сочи да е допуснато смесване на противоправността и вината като елементи на деликтната отговорност. Основание за допускане до касационно разглеждане съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице .
Неоснователно се поддържа и противоречие на обжалваното решение с приложените решения от практиката на ВС на РБ , по въпроса за изследването на причинната връзка. В решение№2952-72-Іг.о ВС този въпрос е стоял за изследване при съвсем други обстоятелства и делото е било върнато за назначаване на вещо лице. В решение №2032 от 19.08.1972г на ВС на РБ е отречена теза , че за конкретно разгледан случай оставянето на лодка без надзор е в причинна връзка с удавянето на дете. Нищо общо с доводите на касатора няма и приложеното решение №№1132-92-ІVг.о. Въззивният съд не е смесил причинност и вреда като е изследвал дали в случая претендираните вредоносни последици са настъпили от действията на ответниците физически лица, или от действията на правоохранителните органи , повдигнали обвинение в извършване на престъпление от общ характер .
Довод за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона също е неоснователен , а и не е подкрепен с никакви конкретни аргументи . Процесуалните действия на въззивния съд , разгледал спора и потвърдил обжалвано решение при собствена преценка на обстоятелствата по делото , не поставя спорна проблематика по процесуални институти , касационно обжалване не следва да се допуска и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №944 от 08.07.2009г. по гр.дело № 1068/2009г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .