О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 15.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №581/2009 г.
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК ,за допускане на касационно обжалване
Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Д. срещу определение № 546 от 21.08.2009г по ч.гр.д. № 482/2009г на Ловешки окръжен съд, с което потвърдено определение №451 от 20.07.2009г на ЛРС за прекратяване на делото по предявен от частния жалбоподател иск с предмет нищожност , евентуално незаконосъобразност на класиране след проведен конкурс за длъжност по чл. 90 ал.1 от КТ вр.68 ал.7 от Закона за лечебните заведения . Като основание за допускане до касация се поддържа наличие на противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за трудовия характер на спора Приложени са решения и определения от практиката на Върховен административен съд и Върховния касационен съд . Според касатора тази практика еднозначно разрешава въпроса за приложното поле на чл. 357 от КТ,съответно за допустимостта на иска му. Според защитата е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК ,но цитираната практика не е задължителна , с тълкувателен характер и съображенията се отнасят до хипотезата на чл. 280 ал1 т.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по настоящата частна жалба , като съображенията са следните :
Предявеният иск е приет за недопустим , тъй като поставеният на съдебно разглеждане спор за законосъобразност на акт на конкурсна комисия ,в случая е извън предметния критерии на чл. 357 от КТ. Процесуалният въпрос за допустимостта на иска се свързва с материалния въпрос за съдържанието на цитираната норма, за случай , при който конкурсът е за длъжност по чл. 90 ал.1 от КТ и има последиците по чл. 96 от КТ,но те не настъпват в отношенията между ищеца и ответника .
Даденото от Ловешки окръжен съд разрешение не обективира основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Неотносимо в случая се акцентира въпросът дали оспорването на действителността или законосъобразността на взети във връзка с конкурс по чл. 98 – 91 от КТ решения, представлява административно-правен спор. Изводът , който административните съдилища компетентно са направили и обективирали в приложените актове (опр. №9870 от 04.11.2003 ,опр. №8208 от 20.07.2006г, опр. №10238 от 14.11.2003г на ВАС,V отд.), няма отношение към компетентността на гражданския съд да прецени предпоставките за допустимост на гражданския иск, когато се касае за трудов спор . Ако спорното право е относно възникване , съществуване , изпълнение или прекратяване на трудово правоотношение съгласно даденото в чл. 357 ал.1 от КТ определение, искът ,засягащ действителността или законосъобразността на взети във връзка с конкурс по чл. 98 – 91 от КТ решения, без съмнение ще е по трудов спор . В този смисъл е приложеното определение № 469 от 27.04.1994г на ВКС ІІІ г.о . От това обаче не следва , че решенията на конкурсната комисия могат да бъдат атакувани от всеки участник в процедурата и независимо от вида конкурс, с оглед правните му последици. В положение да се позове на трудов спор при предявяване на подобен иск ще е този класиран участник , чието трудово правоотношение възниква при условията на 96 от КТ ,т.е със самото му класиране от комисията ,което обвързва работодателя частник , който е бил допуснат , участвал е и е бил класиран на място , което не води до възникване на трудово правоотношение с него, не може да обоснове трудов характер на повдигнат от същото лице спор за законосъобразност , макар конкурсът да е за длъжност по смисъла на чл. 90 ал.1 от КТ . В случая трудовият договор с касатора Д. е прекратен поради изтичане на срока ,за който страните по спора са били в правоотношение,а последващ трудов договор на конкурсната длъжност няма да възникне с ищеца , независимо от основателността на твърденията му. Ето защо повдигнатият с иска спор не попада в дефиницията на чл. 357 от КТ, този въпрос не е противоречиво решаван в практиката. Обсъденото от частния жалбоподател решение № 609 от 30.04.1992г ІІІ г.о на ВКС и възприетото с него, че спорът за законосъобразност на проведен конкурс не е по определение трудов, макар уредбата на конкурсите да е регламентирана в Кодекса на труда ,е константна , а не изолирана практика на Върховен касационен съд .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 546 от 21.08.2009г по ч.гр.д. № 482/2009г на Ловешки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .