О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 25.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №552/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Й. К. и „И„З. срещу решение №20 от 05.02.2009г по гр.дело № 1214/2008г. на Пловдивски апелативен съд , с което в една част е оставено в сила решение по гр.д. № 1079/2007г на Пазарджишки окръжен съд ,а в друга част е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди по субективно съединени искове иск на основание чл. 45 от ЗЗД ,при участието на трето лице помагач „И” З. ,като застраховател на ответника за риска „гражданска отговорност”. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се дефинират няколко процесуалноправни въпроса, всички свързани с оспорваното по допустимост увеличение на исковете по конкретното дело ,първоначално предявени като частични . Поддържа се увеличението да е прието ,съответно решението да е недопустимо постановено ,в нарушение на конкретни изисквания и предпоставки за това , в противоречие с каузалната и тълкувателна практика на ВС на РБ и ВКС – основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . При изложените обсотятелства и формулираните в изложението пет въпроса ,се поддържа и евентуално наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Като въпрос на материалното право е изтъкнато като основание следващото се обратно разрешение по основателността на исковете ,които според касаторите не е следвало да се разглеждат в увеличения им размер ,т.е в изложението материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, не е поставен. Приложени са решения от незадължителна практика на ВС на РБ и Тълкувателно решение № 1 /2001г на ОСГК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Всички разделно формулирани процесуалноправни въпроси в изложението на касаторите касаят прието от първоинстанционния съд увеличение на исковете без изрично да е постановявано определение по реда на чл. 116 от ГПК , която липса на акт , според защитата, второинстанционният съд не е имал правна възможност да острани , като сам постави определението .
Първият въпрос е почерпан от довода ,че без да е увеличен, искът не е подсъден на окръжен съд , съответно Пловдивски апелативен съд не е компетентен като втора инстанция и решението му е недопустимо поради нарушение на родовата подсъдност .
Законът изрично изключва подобен довод като отменително основание по отношение на постановено от окръжен съд първоинстанционното решение(чл. 94 ГПК отм) от което следва, че за всички случаи решението на окръжен съд подлежи на въззивен контрол пред съответния апелативен съд . По този въпрос приложеното реш. №95/56 на ОСГК не извежда тълкуване и е непонятно защо е приложено към изложението ,това се отнася и за цитираната практика ,която константно е в обратен на поддържания от касаторите смисъл .
В конкретния случай решението на първоинстанционния окръжен съд е процесуално допустимо , щом е съобразено с допустимо направеното искане и обективирано изявление на ищцовата страна петитума да се счита предявен не частично , а в пълен размер, това обуславя и конкретната родова подсъдност , с оглед цената на иска . Друг въпрос е дали е била накърнена защитата на ответниците поради процесуални нарушения на чл. 116 от ГПК, тези нарушения не могат да доведат до извод ,че липсва увеличение на иска. Разглеждането на увеличения по размер иск , при липса на изрично определение по реда на чл. 116 от ГПК може да доведе до съществено процесуално нарушение с оглед защитата на ответника , по този въпрос разбирането в практиката на ВС на РБЧ и ВКС е принципно и последователно. От констатирането на това процесуално нарушение в хода на въззивно производство не следва обезсилване на решението и частично прекратяване на делото , нито десезиране на въззивния съд поради родова неподсъдност – нито едно от приложените съдебни решения не подкрепа довод за наличие на съдебна практика в тази насока и поддържаната от касаторите теза е правно несъстоятелна .
Още повече ответната страна не може да се позовава на един отстраним процесуален пропуск безкрайно. Ако въззивният съд констатира -както в случая , произнасяне при увеличен петитум , за което увеличение насрешната страна е в известност –доколкото го обжалва ,но формално черпи довод от липса на изрично определение по чл. 116 ГПК , въззивният съд извършва сам процесуалното действие , а не се десезира от разглеждане на спора , тъй като е съд по същество . Така е процедирал и Пловдивски апелативен съд като е постановил определение , с което е допуснато самото увеличение, вече прието от първоинстанционния съд за предмет на петитум. Тълкувателно решение №1/2001г на ОСГК , цитирано и приложено от защитата на касаторите , обуславя компетентността на второинстанционния съд да съобрази порочните процесуални действия на първата инстанция във връзка с предмета на делото , вкл. когато същите се изразяват в пропуски , а не само в неправилни актове ,като със свой акт постанови съответните на чл. 116 от ГПК процесуални действия. Предвид горните съображения Върховен касационен съд не приема довода за „служебно” допуснато увеличение на иска във въззивна инстанция като въпрос , който е предмет на противно на практиката разрешение .
На следващо място се извежда въпрос за възможността да се измени иска в отсъствие на страна, без да е призована , без да и се връчи препис. Последеците от увеличението на иска и следващите се от него процесуални действия на съда не са от момента , във който ответникът или помагача му са известени , поради което и изведеният дефинитивно втори въпрос не аргументира основанието по чл. 280 ал1т.3 ,а и няма отношение към процесуалните действия на въззивния съд по обжалваното решение , т.е, явява се неотносим.
Относим , предвид решението по делото, е четвъртия по ред въпрос : допустимо ли е след връщане на делото за ново разглеждане в първа инстанция ищецът да увеличи иска си ,след като не той , а противнвата страна е обжалвал първото, обезсилено при инстанционен контрол решение по уважения изцяло , в предявения частичен размер иск. Този въпрос има своя категоричен отговор в константната и тълкувателна практика на Върховния съд – увеличение на петитума е допустимо във всяко положение на делото в първа инстанция.
Също така еднозначно е безспорно в практиката по прилагане на процесуалния закон е разрешението по последния от поставените въпроси , свързан с компетентността на въззивния съд да обезсили решението изцяло ,вкл. по отношение на необжалвала страна , ако то е недопустимо. Поставянето на този въпрос обаче няма отношение към обжалваното понастоящем решение, а към предходно отменително решение по същото дело, поради което и във връзка с него доводи по чл. 280 ал.1 от ГПК не е допустимо да се извеждат .
Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №20 от 05.02.2009г по гр.дело № 1214/2008г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .