О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №318/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Н. К. от гр. В. срещу решение от 27.11.2009г по гр.дело № 374/2009г. на Окръжен съд гр. М.,с което след отмяна на решение от 26.06.2009г по гр.д.63/2009г на Районен съд Монтана в една част , са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за съдържанието за заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ , с оглед необходимостта точното основание за уволнение да се посочи конкретно, да се доведе до знанието на съкратения дали са касае за закриване на част от предприятието , или за съкращение на щата . Приложено е решение №69 по гр.д. 1092/2000г на ІІІ г.о. на ВКС в този смисъл , предвид поддържаната от касатора обосновка се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК
Ответникът „В„ О. Монтана оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на поставения материалноправен въпрос за съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ се основава на твърдението , че отменената в настоящия случай заповед не била съдържала точно посочване на едно от двете основания по цитираната норма,тъй като работникът не е бил предварително запознат с подготовката на уволнението си и следователно работодателят не е „довел до знание” фактическото му основание. Горната обосновка е правно и логически несъстоятелна , тъй като при изрично, конкретно , текстово посочване в самата заповед , че се касае за : „ намаляване на общия брой щатове в щатното разписание на „ВиК” Монтана с 1 щатна бройка на длъжност „електромонтьор” в ІІІ техн район”и т.н.т , трайно установените в съдебната практика изисквания към съдържанието на заповедта очевидно са спазени , а касаторът приема за съдържание на същата своето субективно отражение за фактите или знанието му за тях .
Приложеното решение на Върховния касационен съд №69 по гр.д. 1092/2000г на ІІІ г.о. не илюстрира противоречива практика ,в него се коментира случай ,при който в заповедта за уволнение не е било посочено дали се касае за закриване на част от предприятието , или за съкращение на щата, които две основания съдържа нормата на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ . В настоящия случай въззивният съд е преценявал заповед , в която ясно и обстоятелствено ,а не единствено с препратка към законовата норма, е описано основанието за прекратяване – съкращание на щата .
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по изведения въпрос на трудовото право ,съответно не приема доводите , че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.11.2009г по гр.дело № 374/2009г. на Окръжен съд гр. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .