Определение №378 от по гр. дело №454/454 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №      378
 
                                    София, 01.04.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България,    трето гражданско отделение, в закрито  заседание на тридесети март  , две хиляди и девета     година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №454/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от Великотърновска О. п. , срещу решение № 515 от 05.12.2008г по гр.дело № 681/2008г. на Великотърновски окръжен съд , с което в обжалваната част е оставено в сила първоинстанционното решение по присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500лв и допълнително въззивният съд е присъдил обезщетение до пълния предявен размер на иска от 8 000 лева ,на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай,поради завишаване . В обосновка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 , тъй като при незаконни обвинения ,по които е постановена оправдателна присъда, противоречиво се решава въпросът за основателността на претенциите и размера на обезщетението . Приложени са преписи от първоинстанционни решения на Окръжен съд Велико Търново по сходни случаи ,в които е ангажирана отговорността на П. да заплати различни по размер обезщетения.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Окръжен съд Велико Търново по искове на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ , в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на П. размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства . Наред с тежестта на обвинението ,преценена с оглед предвиденото за съответния нормативен състав наказание ,към тези обстоятелства в случая е била относима и продължителността на наказателното преследване , продължила спрямо ищеца К. С. Х. за период от 10 години . Този факт, както и установеното в конкретна степен злепоставяне в обеществото,професионалната среда и семейството ,са мотивирали присъждане на обезщетение от 8000 лева, т.е пълният размер на исковата претенция в тази част.
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд приложените от П. съдебни решения не обосновават , тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Различните по размер обезщетения, определени по справедливост , не са самодостатъчен довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК и поддържаната от П. теза за противоречиво решаван материалноправен въпрос не се споделя от Върховен касационен съд . Преките вреди , злепоставящият характер и засягането на неимуществени права ще е не по- малко значимо за случаи , при които макар да не е постановена мярка „задържане под стража” , незаконното обвинение е станало публично достояние и е компроментирало обвиняемия в личен и служебен план , злепоставяйки усилията му да се реализира в съответна на неговата специалност и възможности професионална сфера .
Атакуваното решение на Окръжен съд Велико Търново не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като при различни по размер обезщетения по дела срещу Държавата, решаващи са били различни обстоятелства, всяко от които съдилищата съобразяват за конкретния случай .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 515 от 05.12.2008г по гр.дело № 681/2008г. на Великотърновски окръжен съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top