О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 27.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №498/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от Варненска окръжна п. , срещу решение от 29.01.2009г по гр.дело № 1523/2008г. на Варненски окръжен съд , с което в една част- по отношение на присъдената държавна такса , е изменено , а в останалата част е оставено в сила първоинстанционното решение №1630 по гр.д. № 8285/2007г на Варненски районен съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева , по иск на Н. Й. Й. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Варненски окръжен съд се е произнесъл по съществен въпрос на материалното право, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай,поради завишаване,както и липсата на мотив за приетия размер на обезщетението . Поставя се и въпросът за причинната връзка ,с оглед приетия от съда злепоставящ характер на повдигнато обвинение , за което е постановена оправдателна присъда , за това кои вреди са преки и във връзка с доказването и обсъждането им . Разрешението, дадено по тези въпроси , е в противоречие с практиката, респ. те са противоречиво решавани , приложено е решение №513/06.04.2004 на ІV г.о на ВКС ,сочат се и други решения на ВКС ,спрямо които и в обосновка на допускане на касационна проверка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,като с поставения въпрос се свърза оплакването ,че въззивния съд не е преценил правилно липсата на причинна връзка и е завишил размера на обезщетението . За обвинение в тежки умишлени престъпления ,по чл. 2 т.2 ЗОДОВ е присъждано обезщетение в този или по- малък размер ,настоящият ищец е бил обвинен за престъпревие , извършено по непредпазливост.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ , в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на П. размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства и с оглед константното в практиката разбиране , че неимуществените вреди са индивидуално определяеми .
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените решения не обосновават, тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Повдигането на обвинение спрямо гражданин и внасянатето на обвинението пред съд засяга неимуществената му сфера,действително въпрос на конкретно доказване е в каква насока и в каква степен . В тази връзка изводът за наличие на вреда ,която е в причинна връзка с повдигнато обвинение , по което ищецът е признат за невинен ,е изграден по доказателствените правила . Не е прието вредите да се изразяват в публично злепоставяне , както изтъква П. в изложението си , въззивният съд изрично е изложил мотиви в решението си кои вредоносни последици отнася към състава на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ . Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд, постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за неправилно интерпретиране на доказателства. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика критерии при определяне на обезщетението по размер , един от които критерии е и тежестта на обвинението.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 29.01.2009г по гр.дело № 1523/2008г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .